Първата Вселена вече съществувала. Родена от хаоса на първите трептения, тя е имала свое пространство, свое време, свои връзки и първи правила. Но все още не е познавала материята така, както я познаваме ние. Не е имало атоми, звезди или светове. Имало е движения, възбуждания и "устойчиви" състояния,които са възниквали,сблъсквали са се, променяли са се понякога,а понякога са оставали трайно. Дълго време това е било достатъчно. После нещо се е променило.... Някои от състоянията са започнали да издържат все по-дълго. Те вече не са били просто трептения, които са се раждали и са угасвали. Оставали са. Взаимодействали са. Променяли са други състояния.Нещо, което някога е било само движение, постепенно е придобивало устойчивост; нещо, което е било само възможност, е започвало да прилича на резултат. Това още не е била материята, която един ден човекът е щял да познава. Но е била първата крачка към нея. Младата Вселена се е учела да запазва собствените си творения. Някои са били краткотрайни. Други са издържали по-дълго. Трети са се съединявали и са пораждали нещо ново, което никога преди не е съществувало. И така, без план, без предварително начертана посока, "простото"постепенно е започвало да става сложно. Колко е приличало това на живота,нали! Първата жива форма на Земята не е била човек. Между нея и нас е стояла неизмерима история от поколения, промени, грешки, изчезвания и нови произходи. Някога планетата Земя е принадлежала на същества, които днес съществуват единствено като следи в камъка(фосилите на динозаври напр.); после са дошли други, а след тях други. Животът не се е развивал предначертано! Може би и Вселената никога не се е развивала така! Сред необятните пространства на първия свят постепенно са започнали да се появяват различни "места".Около тях движенията са се ускорявали, пространството сякаш се е променяло, а времето е губело обичайния си ритъм,много приличали на черните дупки от познатата ни Вселена(но създадени от други закони). Едни са поглъщали всичко, което се е приближавало(вероятно субатомни частици). Други са оставали тихи и дълбоки, като безкрайни портали. И един ден - ако изобщо можем да говорим за дни - един такав портал е пренесъл частици.... От другата му страна не се е появило "място". Появил се е нов свят!Нова Вселена. Не копие на първата. Потомък. Тя е носела част от своя предшественик.Някои правила са се запазили, други са се изменили. Нещо е станало по-устойчиво. Нещо е изчезнало. Новата Вселена е започнала собствената си история, със собствено пространство и собствено време. После се е родила друга. После още една. И така поколение след поколение... Някои вселени са живели кратко. Раждали са се бурно и почти веднага са се свивали обратно в себе си . Други са били огромни и "вечни", но толкова прости, че никога не са успявали да създадът нищо във себе си. Трети са развивали невероятна сложност, съществували са неизмеримо дълго и накрая са изчезвали, без да оставят "наследник". Не всичко, което е било голямо, е било "сложно"и е имало бъдеще. Не всичко, което е било вечно, е продължавало "рода"си. Някъде обаче са се появявали светове, способни да създават нови светове. И там историята е продължавала. Една Вселена е пораждала две. От тях едната е изчезвала, а другата е раждала още три. От тези три само една е успявала да продължи нататък. После от нея са се появявали нови разклонения... постепенно в мрака се е оформяло огромно "родословие", толкова необятно, че думата „поколения“ губи смисъл. Какво са наследявали тези светове? Не готови звезди. Не атоми. Не планети. Наследството е било по-първично. Начинът, по който събитията са можели да взаимодействат,границите на възможното,склонността някои състояния да бъдат устойчиви, а други да изчезват,и самата способност от хаоса да възниква ред. И с всяко ново поколение нещо е можело да се промени. Малко.Почти незабележимо.Но достатъчно. Така първичните светове постепенно са можели да започнат да допускат все по-устойчиви форми. Някъде движенията вече не просто са съществували- те са започвали да изграждат сложни съчетания. Някъде тези съчетания са ставали основата на нов вид материя. В друга Вселена допускаме ,че подобен път е можел да се окаже невъзможен и всичко да приключи. Еволюцията не е пазела всички свои опити.Тя е пазела успешните. След неизброим брой такива космически поколения може би са се появили вселени, в които вече е съществувала истинска материя. После светове, в които материята е можела да се събира в огромни структури. След тях други, способни да раждат звезди. Колко такива Вселени са съществували? Хиляда? Милиард? Безброй? Не знаем! Може би някъде в това огромно родословие се е намирала и нашата. Тогава...Големият взрив не би бил началото на всичко, а началото на нашият собствен път - моментът, в който един нов космически потомък е започнал своето пространство, своето време и собствената си история. А черните дупки, тъмната материя, тъмната енергия и странностите на пространството?-Те не са доказали тази история. Но в нея изглеждат като далечни сенки от един много по-дълбок свят, чиито истински правила засега са просто фантазия. Както между първата жива клетка и човека е стояла огромна история, така между първата Вселена и нашата е възможно да стои подобна история, която наричаме еволюция! Някои вселени са изчезвали. Други са продължавали. Трети са раждали наследници, които са били малко по-различни от тях. И някъде, след неизмерим брой такива промени, се е появила Вселена, способна да създаде звезди, планети, живот... и същество, което един ден е щяло да погледне към небето и да се запита откъде е дошло всичко? Но ако самите вселени са можели да еволюират, тогава е оставал още един въпрос: могли ли са да еволюират и правилата и законите, по които те са съществували?
„Теория за първичния потенциал, Вселенската еволюция и космическото съзнание - Бог“ е авторска философско-фантастична концепция на „Сенките на времето“ / timeshadows.bg, развивана чрез натрупана работа върху теми, свързани с Вселената, пространството и времето, гравитацията, материята, черните дупки, живота, еволюцията и съзнанието. Реалните научни открития, факти и понятия не са собственост на timeshadows.bg. Авторски са оригиналната концепция, структурата, текстът и конкретният начин, по който тези идеи са свързани. © timeshadows.bg. Всички права върху оригиналния текст и авторската концепция са запазени.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


