Всичко започнало с английския свещеник и учен Стивън Хейлс. За да разбере с каква сила сърцето изтласква кръвта по артериите, той прибегнал до експеримент, който днес би потресъл мнозина: положил жива кобила по гръб, завързал я, за да не може да се движи, и разрязал бедрената ѝ артерия. Науката тепърва търсела път към тайните на човешкото тяло, а този път нерядко минавал през страданието на животни. Кобилата била на около четиринадесет години. Хейлс пристегнал разкритата артерия, вкарал в нея тясна месингова тръбичка и я свързал с вертикална стъклена тръба, дълга близо 2,7 метра. После освободил пристягането. Кръвта се издигнала на приблизително два метра и половина над нивото на сърцето! И не останала неподвижна: при всеки удар стълбът потрепвал, ту нагоре, ту надолу. Пред учения налягането придобило видима форма. Но експериментът не свършил дотам. Хейлс отстранявал тръбата, изпускал кръв и отново измервал височината на стълба. Искал да види как отслабва налягането с всяка следваща загуба на кръв. Кобилата не оцеляла. Подобни опити той извършвал и с други животни. През 1733 г. публикувал наблюденията си в книгата „Haemastaticks“, научен труд, посветен на експериментите с кръвта, кръвоносните съдове и движението на кръвта при животните. За първи път артериалното налягане било измерено пряко. Но на каква цена! Имало и чисто практически проблем. Кой лекар можел да разрязва артериите на пациентите си и да издига край тях триметрови тръби? Необходимо било ново средство, което да измерва същото налягане, но да заема по-малко място. През 1828 г. френският физиолог Жан Леонар Мари Поазьой представил живачен манометър. Налягането вече можело да се отчита по движението на живак в стъклена тръбичка. Защо живак, а не вода? Защото този течен метал е около 13,6 пъти по-плътен от водата. Налягане от 120 милиметра живачен стълб би повдигнало вода до приблизително 1,63 метра, а живака - само до 12 сантиметра. Водата също можела да се използва, но би направила уреда неудобно висок. Оттук останала мерната единица mmHg - милиметри живачен стълб; Hg е химичният символ на живака. Тя се запазила дори след изчезването на живака от повечето съвременни домашни апарати. И все пак Поазьой не бил решил най-важното: измерването отново изисквало проникване в артерията! Следвали 53 години търсене. Учените изпробвали записващи механизми, тежести и външно притискане на кръвоносните съдове. Постепенно се оформила една идея: щом налягането в артерията противодейства на натиска отвън, не би ли могло то да се определи, без да се пролива кръв? През 1881 г. австрийският лекар Самуел фон Баш представил апарат, който притискал артерията на китката чрез малък еластичен елемент, свързан с манометър. Когато пулсът изчезвал под натиска, показанието давало приблизителна представа за артериалното налягане. Уредът бил несъвършен, но променил посоката: от отворената артерия към измерване "без рани". Петнадесет години по-късно италианският лекар Шипионе Рива-Рочи направил следващата решителна стъпка. През 1896 г. той представил апарат с маншет за горната част на ръката, гумена помпичка и живачен манометър. Лекарят напомпвал маншета, докато пулсът на китката изчезне. После бавно изпускал въздуха. В момента, когато пулсът се появявал отново, отчитаното налягане приблизително съответствало на горната, систолна стойност. А долната? Тя оставала загадка. През 1905 г. руският хирург Николай Коротков намерил отговор, като поставил стетоскоп върху артерията под маншета. При отпускането му първите доловими звуци показвали горното налягане, а изчезването им обикновено позволявало да се отчете долното, диастолно налягане. Така лекарите се научили да записват две числа: например 120/80. Но кой решил, че точно 120/80 е нормално? Нима някой избрал числата от една скала и ги обявил за правило? Не! Вече не било достатъчно да се разбере какво показва апаратът. Трябвало да се установи какво означават тези стойности за човешкото здраве. През 1948 г. в американския град Фрамингам започнало мащабно изследване с 5209 участници. В продължение на десетилетия учените наблюдавали здравословното им състояние, сравнявали измерванията и постепенно установявали кои стойности на кръвното налягане били свързани с по-благоприятни резултати. Последвали нови изследвания върху стотици хиляди хора, които помогнали на медицината да разбере по-добре значението на артериалното налягане. Постепенно 120/80 се утвърдило като широко познат ориентир за благоприятно кръвно налягане. Но било ли това универсално правило? Не съвсем! Съвременната медицина не приема една-единствена стойност за идеална при всички хора. Различните медицински препоръки използват и различни граници за повишено налягане, а при оценката на резултатите се вземат предвид възрастта, общото здравословно състояние и други индивидуални особености. Днес малък електронен апарат показва резултата за секунди. Зад цифрите обаче стоят кобилата на Хейлс, живачният стълб на Поазьой, половин век упорити търсения и наблюдения върху милиони човешки животи. От жестокия експеримент до безболезненото измерване... Повече от три столетия научни усилия, събрани в две числа!
Източници:
1. Стивън Хейлс - „Хемастатика“, втори том на „Статични опити“, 1733 г. 2. „История и развитие на измерването на кръвното налягане“ - научен обзор, списание „Клинична хипертония“, 2024 г. 3. Шипионе Рива-Рочи - „Нов сфигмоманометър“, „Медицински вестник на Торино“, 1896 г. 4. Национална медицинска библиотека на САЩ - „Физиология на звуците на Коротков“, 2023 г. 5. Национален институт за сърцето, белите дробове и кръвта, САЩ - „Фрамингамско сърдечно изследване“, започнало през 1948 г. 6. Медицинско списание „Лансет“ - „Зависимост между кръвното налягане, възрастта и сърдечносъдовата смъртност“, мащабен анализ на 61 изследвания, 2002 г. 7. Европейско дружество по кардиология - „Препоръки за повишено кръвно налягане и хипертония“, 2024 г.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


