Дотук следвахме следите, които познатият свят оставя пред нас, търсехме повторения, противоположности и логика, чрез които да стигнем колкото е възможно по-близо до първичното начало. Оттук нататък ще си позволим повече свобода. Теорията остава същата, но разказът ще се превърне почти във фантастичен роман - няма постоянно да се питаме дали точно така се е случило, а ще влезем в един "възможен" свят и ще наблюдаваме как би могло да се случи. Представи си, че си единственият свидетел на спектакъл, който никой никога не е виждал: първото събитие вече е настъпило, а пред теб започва да се ражда първата Вселена. В началото няма стихия,няма гръм,няма светлина, няма нищо грандиозно. Има само едно трептене - толкова слабо, че ако дори за миг мигнеш, вероятно би го пропуснал. После идва второ. След него трето трептене. Разстоянието между тях става все по-малко, а самите събития започват да се срещат, да се пресичат, да си пречат, да се усилват. Трептенията постепенно се превръщат във вълни. Първите са ниски и едва доловими. После една се надига по-високо, друга я пресреща, а когато двете се сблъскват, от тях се ражда нещо по-мощно! Нов фронт се образува на друга страна,оформя други движения със себе си и за кратко целият пейзаж се променя. След това идват още. Вълните нарастват. Стават толкова огромни, че приличат на движещи се планински масиви,които се изправят една срещу друга и се сблъскват с невъобразима сила. Едни се унищожават взаимно, други се сливат, трети се разпадат на нови състояния. Могъщи ветрове преминават през цялата картина и помитат онова, което миг по-рано е изглеждало устойчиво. Пред теб вече няма отделни вълни. Има море.После море след море, докато погледът ти престава да различава къде свършва едното и започва другото. Всичко се е превърнало в огромен, бушуващ океан. На едно място стихията се надига като стена, другаде внезапно настъпва затишие... и точно тогава нов прилив връхлита отдалеч и помита спокойствието. Хаосът е почти съвършен. И освен това започва да се повтаря. Случайностите постепенно се превръщат в навици. Една вълна среща друга и поражда сходен прилив. Някои движения завинаги изчезват, други се връщат, сякаш самият океан постепенно запомня кои от тях могат да оцелеят.Хаосът не си отива.Но започва да има ритъм. Стихията се сменя със спокойствие, приливът с отлив, вятърът със затишие. Разрушението на едно място оставя условия за "оцеляването"на нещо по-устойчиво на друго място. От хаосът се ражда първата хармония. Тогава една огромна вълна среща нещо, което устоява. Първият удар почти го заличава. Вторият го измества. Третият се разбива в него с такава сила и енергия, че цялото море наоколо се променя. Появява се първият бряг.После друг. Морето започва да се врязва между тях, образува широки заливи, отстъпва и отново настъпва. Някои брегове се разпадат при следващия прилив, други устояват. Те се свързват, разширяват се, а сред безкрайния океан постепенно се показва суша. Ветровете я моделират. Вълните откъсват части от нея. Приливите нахлуват навътре и се оттеглят, оставяйки нови очертания. На едно място сушата изчезва, на друго нараства, а далеч пред погледа ти огромни области започват да приличат на първите континенти. Навиците на младия свят постепенно се превърнаха в неговите първи правила. Вълните вече не се държат напълно случайно.Ветровете следват познати посоки, някои брегове оцеляват,други безследно изчезват. Океанът започва да придобива облик. После хоризонтът се отдалечава. Някои брегове вече са толкова далеч, че вълната трябва дълго да пътува, за да ги достигне. Далечните бури се усещат само като лек тътен, а ветрове идват от места, които погледът ти не може да достигне. Появява се пространство! Но събитието не спира дотук. Една вълна преминава и променя бряг. Следваща идва и вече не намира същата суша, същия залив, същото море. Нещо е било. Нещо е настояще. Нещо предстои. Времето не се появява като часовник, а като резултат от промяната. И изведнъж пред теб вече не стои стихия.Стои свят.Той има ритъм, има правила, има пространство, има време. Има минало.Има настояще.Има бъдеще.Първата Вселена е родена! Едва сега можем да отдръпнем поглед и да кажем какво всъщност се случи. Океана,морета,вълните, ветровете, бреговете и континентите бяха нашият човешки начин да нарисуваме нещо, което вероятно никога не би могло да се види с очи. Първата Вселена съществува, но съществуването ѝ все още не е материално в смисъла, който познаваме. Тя е първична реалност на възбудимост, трептения, взаимодействия и устойчиви повторения, произлезли от първичния потенциал. Много по-късно човешката физика също ще говори за невидими полета и за техни възбуждания, които могат да се проявяват като частици. Това не оправдава нашата теория и не означава задължително, че квантовите полета,трептенията и субатомните частици са тази първа Вселена; то е само далечна прилика, една следа, която ни позволява да си представим колко странна може да бъде основата на тази "реалност". В рамките на нашата теория това е първата Вселена - първият свят, появил се от първичния потенциал. Той вече има ритъм, правила, пространство, време и история. Раждането е приключило. Но развитието едва започва!

„Теория за първичния потенциал, Вселенската еволюция и космическото съзнание - Бог“ е авторска философско-фантастична концепция на „Сенките на времето“ / timeshadows.bg, развивана чрез натрупана работа върху теми, свързани с Вселената, пространството и времето, гравитацията, материята, черните дупки, живота, еволюцията и съзнанието. Реалните научни открития, факти и понятия не са собственост на timeshadows.bg. Авторски са оригиналната концепция, структурата, текстът и конкретният начин, по който тези идеи са свързани. © timeshadows.bg. Всички права върху оригиналния текст и авторската концепция са запазени.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.