Встрани от коловоза на много подземни метросистеми преминава дълга метална релса, по която тече електричество с опасно високо напрежение. Тя не издава звук, не свети и по нищо не подсказва каква опасност представлява. А един неволен допир до проводящата ѝ част може да бъде смъртоносен. Както знаем при определени обстоятелства електрическият ток може да премине през човешкото тяло и да причини тежки изгаряния, сърдечни нарушения или смърт. Затова, ако някога изпуснете ключовете или телефона си на коловоза, не се опитвайте да ги вземете сами. Потърсете служител на станцията. Дори когато наблизо няма метро, захранващата релса остава под напрежение. В много метросистеми тази трета релса, наричана още контактна релса, е разположена от отсрещната страна на коловоза, по-далеч от ръба на перона(от видеото се вижда ,релсата със синьо). Това разположение намалява вероятността някой случайно да я достигне. На някои места има и специални защитни капаци, които допълнително ограничават достъпа до проводящата повърхност. Но нито разстоянието, нито предпазните съоръжения правят слизането на коловоза безопасно. Докато двете носещи релси поемат тежестта на машината и направляват нейните колела , контактната релса доставя електричеството, необходимо за нейното движение. Тази релса представлява дълъг метален проводник, който върви успоредно на железния път и осигурява захранване за метрото. За целта отстрани, ниско под вагоните, има специална контактна повърхност. Тя се плъзга по контактната релса и по този начин отвежда електричеството към машината. В различните системи този контакт се осъществява отгоре, отстрани или отдолу. При лично наблюдение понякога изглежда, че между контактната релса и метрото остава съвсем малко разстояние. В действителност при този начин на захранване е необходим непосредствен физически контакт, но мястото, където двете повърхности се допират,вероятно неможе да се види от перона. Но откъде идва цялата тази електрическа енергия и как достига до двигателите? По трасето на метрото са изградени специални тягови подстанции(намиращи се главно под земята). До тях електричеството пристига от основната електрическа мрежа като променлив ток. В подстанциите напрежението се преобразува до необходимата стойност, а променливият ток се преобразува в постоянен, който се подава към контактната релса. За да разберем как работи цялата система, можем да си представим водна помпа, която движи вода по затворен кръг от тръби. Водата излиза от едната страна, преминава през тръбите и се връща обратно към помпата. Без този обратен път движението не би могло да продължи. При метрото тяговата подстанция изпълнява подобна роля. Тя има положителен и отрицателен полюс, а електрическият ток трябва да премине по затворена верига между тях. От положителния полюс на подстанцията електричеството тръгва по мощни кабели, които захранват контактната релса. Когато метрото преминава, неговата контактна повърхност се плъзга по нея и осигурява връзката с електрическата система на машината. Оттам енергията достига до електронното управление и тяговите двигатели, които завъртат колелата и привеждат в движение тежката композиция. Но тук идва най-интересната част. Електрическият ток не изчезва, след като премине през двигателите. За да продължи да тече, той трябва да има път обратно към отрицателния полюс на подстанцията. При обичайната система с контактна релса този обратен път преминава през електрическите връзки на машината към нейните метални колела, а оттам — към двете носещи релси. Колелата се допират до тях и така осигуряват електрическа връзка. Самите носещи релси са свързани чрез специални обратни кабели с отрицателния полюс на тяговата подстанция. По този начин електрическата верига се затваря. Токът тръгва от подстанцията, преминава през контактната релса, достига до метрото и неговите двигатели, а след това се връща по носещите релси обратно към подстанцията. Целият процес протича непрекъснато, докато метрото използва електрическа енергия. Така двете носещи релси изпълняват едновременно две изключително важни задачи. Те поемат огромната тежест на композицията, направляват движението и същевременно служат като част от обратния път на електрическия ток. А контактната релса осигурява захранването, необходимо за движението. Всеки ден хиляди хора застават на перона, чуват приближаващия влак, изчакват вратите да се отворят и продължават по пътя си. Вероятно малцина обръщат внимание на онази допълнителна непрекъсната метална релса до коловоза. А именно през нея, преминава енергията, която превръща метрото в движеща се композиция.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.