Представи си, че можеш да се върнеш назад във времето, и то много назад. Оставяш зад себе си собственото си раждане, живота на родителите си и поколенията преди тях. Продължаваш още и постепенно изчезват градовете, писмеността, първите човешки общества, а накрая и човекът такъв, какъвто го познаваме днес. Връщаш се все по-назад и светът започва да изглежда напълно чужд. Има живот, но няма човешка мисъл, няма език, няма книги. Ако продължиш достатъчно далеч, ще стигнеш до време, когато на Земята няма ум, способен да се пита защо съществува, няма същество, което да погледне към небето и да попита: „Откъде е дошло всичко това?“ Продължаваш още назад, до времена, когато животът е бил много по-прост, когато сложните организми още не са съществували, а първичните са живеели във водата. И ако се върнеш още по-далеч, ще стигнеш до най-простите форми на живот, от които по-късно ще започне "картината"на еволюцията. А сега обърни посоката. Тръгни напред през времето и наблюдавай какво се случва. Животът се променя, приспособява се, появяват се нови организми, други изчезват. Еволюцията няма предварително написан план, в който някъде на последната страница задължително да пише „човек“. Но развитието продължава. Появяват се сетива, нервни системи, по-сложни мозъци, памет, способност да се учи от миналото. И в един момент се появява нещо различно.Съзнанието! Не просто способност да усещаш светлина, глад или опасност, а да знаеш, че съществуваш. Да помниш вчера. Да си представяш утре. Да погледнеш към себе си и да се запиташ кой си? Точно тук човекът става важен, но не защото непременно е крайната точка на еволюцията. Смисълът е в съзнанието, което се е появило чрез него. Ако някъде другаде във Вселената съществува разумен живот, той може да няма нищо общо с човешкото тяло, но пак да е стигнал до онова необикновено състояние, в което едно същество осъзнава себе си и света около него. Помисли сега за собственото си раждане. Имаш физически мозък, но още не знаеш името си. Не знаеш какво е България например, Земята или Слънцето. Нямаш представа какво означават минало и бъдеще, а думата „Вселена“ не означава все още нищо за теб. В първите месеци светът е съставен от светлина, звук, топлина, глад, допир и лицата на хората около теб. После започваш да учиш. Появяват се думи, спомени, страхове, желания. Разбираш, че хората около теб имат имена, после научаваш и своето. Започваш да разбираш, че светът е много по-голям от стаята, в която живееш, после че Земята е само една планета, а Слънцето е една звезда сред милиардите други. И един ден можеш да погледнеш към небето и да попиташ: „Откъде сме дошли?“ Помисли колко странно е това! Материята вече задава въпроси за произхода на материята. Част от Вселената наблюдава останалата Вселена, строи телескопи, измерва светлината на далечни галактики и се опитва да разбере как е започнало всичко. Ами ако животът на Земята не е просто случайно явление, възникнало във Вселената? Ами ако той е един от начините, по които много по-древен процес е стигнал до съзнание? Това все още е въпрос, не отговор. Но именно от него започва тази теория! Погледни живота около себе си. Един организъм умира, но животът не приключва с него. След него остават поколенията. Децата приличат на родителите си, но никога не са напълно същите; появяват се нови комбинации, нови качества, а през огромни периоди тези малки промени могат да доведат до съвсем различни организми. Сега погледни към звездите. Те също не са вечни. Раждат се, променят се и накрая престават да съществуват в предишния си вид. Материалът от някои от тях по-късно може да стане част от други звезди, планети и цели нови системи.И в двата случая виждаме подобен модел. Тогава идва следващият въпрос. Как изобщо започва продължението-промяната? За да се случи нещо ново, често трябва да има някаква "разлика". При човека-новият организъм започва със срещата на две противоположни полови клетки.При електричеството движението на заряд е свързано с разлика в електрическия потенциал. Топлината също преминава от по-топло към по-студено, защото има температурна разлика. Същото любопитство поражда и магнитът: една система, но с два противоположни полюса - северен и южен. Защо тази противоположност е необходима и какво значение може да има тя за първичното начало , ще разгледаме по-нататък, когато стигнем до първичния потенциал и неговите полярности. Това са различни явления и всички ни карат да зададем един прост въпрос: възможно ли е още в най-първичното начало да е било необходимо някакво различие, някаква противоположност, за да започне промяната? Ще се върнем към това по-късно... Сега си представи нещо съвсем обикновено: Седиш вкъщи-можеш да станеш и да отидеш до кухнята, но можеш и да останеш на мястото си. И двете са възможни!-После огладняваш достатъчно, ставаш и тръгваш. Само секунди по-рано ставането е било възможност. Сега вече се е случило. Как възможността се превръща в нещо реално? И този въпрос ще ни потрябва! А сега виж чашата на масата. Бутваш я, тя пада и се разбива. Можеш да събереш парчетата, но практически не можеш да върнеш чашата и всичко около нея точно в състоянието отпреди падането(т.е чашата да е в същото състояние-цяла непокътната)Това е свързано с необратимостта и с онова, което във физиката наричаме ентропия. В човешкия живот познаваме нещо подобно. Едно решение може да промени професията ни, държавата, в която живеем, хората, които ще срещнем. След такова решение продължаваме от друго място и пред нас вече стоят други възможности. А колкото по-сложно е нещо, толкова повече вероятности има и толкова повече неща могат да се объркат. Човешкият организъм има неизмеримо повече от една клетка, но и зависи от огромен брой органи и процеси, които трябва да работят заедно(напомня ли ти на сложноста и връзките във вселената?) А сложността има цена. Но има и огромно предимство: тя позволява появата на способности. И сред тях е съзнанието. „Където има условия за живот, има възможност за възникване на съзнание.“ Възможност - не обещание! Но на Земята това се е случило! В продължение на милиарди години звездите са светели, планетите са обикаляли около тях, материята се е променяла, без някой тук да задава въпроси за произхода ѝ. После на една малка планета част от тази материя достига до състояние, в което може да погледне обратно към звездите. И чрез съзнанието Вселената започва да гледа към самата себе си. Да се преоткрива.Да се опитва да разбере как е започнало всичко? Ако това е част от много по-дълъг процес, защо трябва да приемем, че той е започнал непременно с нашата Вселена? Ами ако и тя е само един етап? Ако преди нея са съществували други вселени, ако едни са пораждали други и ако дори физичните закони са се променяли през огромни периоди? Засега това са само въпроси. Но за да продължим, трябва да се върнем още по-назад - отвъд живота, отвъд нашата Вселена;ако тя не е първата, може би дори отвъд пространството и времето такива, каквито ги познаваме. Какво трябва да е съществувало там? Какво е най-малкото, необходимо, за да може нещо изобщо да се случи? Може би трябва да започнем от самата възможност! От първичния потенциал.....
„Теория за първичния потенциал, Вселенската еволюция и космическото съзнание - Бог“ е авторска философско-фантастична концепция на „Сенките на времето“ / timeshadows.bg, развивана чрез натрупана работа върху теми, свързани с Вселената, пространството и времето, гравитацията, материята, черните дупки, живота, еволюцията и съзнанието. Реалните научни открития, факти и понятия не са собственост на timeshadows.bg. Авторски са оригиналната концепция, структурата, текстът и конкретният начин, по който тези идеи са свързани. © timeshadows.bg. Всички права върху оригиналния текст и авторската концепция са запазени.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


