Преди приблизително 13,8 милиарда години Вселената се е намирала в изключително горещо, плътно и много по-"събрано"състояние. Оттогава тя се разширява и променя. Появяват се галактики, звезди, планети, а много по-късно и животът... Нашият живот донякъде напомня тази история. Раждаме се, растем, развиваме се и остаряваме. И макар биологичното развитие да не е пряко следствие от разширяването на пространството, и в двата случая наблюдаваме промени, които имат еднаква посока,от минало към бъдеще! Но защо природните процеси изглеждат насочени от миналото към бъдещето? И защо нашето съзнание възприема времето по същия начин?
Ентропията: Защо счупената чаша не се сглобява пак сама?
През 1865 година германският физик Рудолф Клаузиус въвежда понятието „ентропия“, свързано с Втория закон на термодинамиката. По-късно австрийският физик Лудвиг Болцман показва колко важна роля играят вероятностите в тези процеси.
Нека си представим нещо съвсем обикновено: Държите стъклена чаша. Изпускате я, тя пада на пода и се разбива на десетки парчета. А сега си представете, че още в следващия миг всички парчета тръгват "наобратно", съединяват се в точната си първоначална форма(ясно е че неможе да се съединят сами,това е хипотеза) и чашата отново се озовава в ръката ви!
Защо никога не наблюдаваме подобно нещо? За да възстановим счупена чаша, трябва да извършим работа. А за да се възстанови напълно сама, без наша намеса, не само парчетата, но и огромен брой движения на частиците и разпръснатата при удара енергия трябва да се съгласуват с невероятна (невъобразима)точност. Вероятността това да се случи на практика е невъзможно(поне не и на нашата планета с нашите физични закони) Същото се случва, когато напръскаме парфюм. Ароматните молекули се разпространяват из помещението, и не се събират обратно на едно място във флакончето! Причината е, че съществуват несравнимо повече начини частиците да бъдат разпръснати, отколкото да бъдат събрани в една строго определена подредба(това ще се изясни малко по нататък с втория закон на термодинамиката) Именно с броя на тези възможни микроскопични състояния е свързана ентропията! Според Втория закон на термодинамиката ентропията на една изолирана система не намалява при естественото ѝ развитие. Тя може да остане постоянна или да нараства! В ранната Вселена материята е била разпределена много по-равномерно. С течение на времето обаче гравитацията започнала да я събира в звезди, галактики и други космически структури, а общата ентропия нараствала. Именно тази промяна е част от обяснението защо природните процеси имат определена посока, която наричаме „стрела на времето“.
"Стрелата на времето". И защо помним миналото?
През 1927 година британският астрофизик Артър Едингтън разглежда посоката на физическото време в свои лекции, публикувани през 1928 година. С него се свързва понятието „стрела на времето“. Идеята е проста: посоката, в която ентропията обикновено нараства, е посоката, която наричаме бъдеще. Обратната сочи към миналото. Но тук възниква един удивителен въпрос. Защо и нашето съзнание следва същата посока? Можем да си спомним вчерашния ден, но не и утрешния. Това е свързано с така наречената "психологическа стрела на времето"! Спомените се формират чрез физически процеси в мозъка. Преживените събития оставят следи, които паметта ни може да съхранява. Както счупената чаша оставя парчета на пода, така преживяванията оставят следи в паметта ни.
А бъдещето?
То може да се развие по различни начини. Представете си, че днес държите същата стъклена чаша. Ако внимавате, утре тя може да продължава да стои невредима на масата. Ако я изпуснете, ще се счупи. Ако я подарите, може да се намира в друг дом. Едно наше действие днес може да промени много от обстоятелствата утре(точно затова няма как да помним бъдещето) Това не означава, че всички възможни бъдещи събития са еднакво вероятни или че ентропията определя личните ни решения. Означава, че настоящите условия и действията ни имат значение за това какво ще последва,и имат една посока бъдещето(можеш да поправиш случило се ,но неможеш да промениш миналото,т.е можеш да събереш и залепиш чашата или да я изхвърлиш и купиш нова,но неможеш да промениш факта ,че се е случило) Мозъкът използва спомените и знанията ни, за да прави предположения за бъдещето. Но предположението не е спомен! Учените продължават да изследват доколко психологическата стрела на времето може да бъде обяснена чрез термодинамичната. Връзката е важна, но все още не обяснява напълно човешкото съзнание.
А дали самото време е такова, каквото го възприемаме?
Айнщайн: Времето не е еднакво за всички!
През 1905 година Алберт Айнщайн представя специалната теория на относителността, а през 1915 година и общата теория на относителността. Те променят представата ни за времето. Оказва се, че измерваното време зависи от движението и гравитацията. Нещо повече, няма едно универсално „сега“, еднакво за всички наблюдатели във Вселената.
Пример за това са GPS спътниците.
Техните атомни часовници изостават с около 7 микросекунди дневно заради движението си, но избързват с приблизително 45 микросекунди заради по-слабата гравитация на голямата им височина. Крайната разлика е около 38 микросекунди на денонощие. Ако тези ефекти не бъдат отчитани и коригирани, грешките в навигацията бързо биха станали огромни! Следователно времето може действително да бъде измервано различно при различни условия!
Блоковата Вселена: Ами ако времето прилича на книга?
През март 1955 година, след смъртта на своя приятел Микеле Бесо, Айнщайн пише до близките му, че разграничението между минало, настояще и бъдеще за хората, които вярват във физиката, е само една упорито устойчива илюзия. Едно от философските тълкувания на теорията на относителността е идеята за „блоковата Вселена“. Представете си книга. На първите страници е началото на историята, по средата е нейното развитие, а на последните е краят. Докато четете, преживявате събитията последователно. Но всички страници вече са част от книгата. Според тази идея миналото, настоящето и бъдещето могат да бъдат разглеждани като части от едно общо четириизмерно пространство-време. Това не е доказателство, че бъдещето е предварително написано, а философски начин да погледнем към физическата теория.
Илюзия ли са миналото, настоящето и бъдещето?
Вселената се променя, ентропията ни помага да разберем защо природните процеси имат предпочитана посока, а паметта ни съхранява следите от вече случилото се. Ние наричаме тези следи минало, преживяно от настоящето и си представяме възможното бъдеще. ... А Айнщайн показва, че времето е много по-сложно от представата ни за един общ часовник.
Най-просто казано, нашето съзнание е част от природата и възприема събитията в същата посока, в която те обикновено протичат - от миналото към бъдещето. Тази посока наричаме „стрела на времето“, а начинът, по който я преживяваме, е свързан с „психологическата стрела на времето“. В основата на физическата посока стоят ентропията и Вторият закон на термодинамиката. Природните процеси обикновено се развиват към много по-вероятни състояния, при които енергията се разпределя по повече начини. Затова счупената чаша не се сглобява сама, а миналото оставя следи, които влияят на бъдещето,и то остава пред нас, с множество възможни развития. А както показва Айнщайн, времето не е еднакво за всички - неговият ход зависи от движението и гравитацията, което прави природата му още по-загадъчна!
Източници: Лудвиг Болцман - Изследвания върху статистическата механика и ентропията. Артър Едингтън - „Природата на физическия свят“, 1928 г. Стивън Хокинг - „Кратка история на времето“, 1988 г. Алберт Айнщайн - „Относителността: Специална и обща теория“, 1916 г. Национален институт по стандарти и технологии на САЩ - Научни материали за теорията на относителността и GPS часовниците. Архив на аукционна къща „Кристис“ - Писмо на Алберт Айнщайн до семейството на Микеле Бесо от 21 март 1955 г.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


