През 1964 г. един нисичък, французин с необикновена физиономия и почти неизчерпаем запас от гримаси се превръща в сензация на европейското кино. Казва се Луи дьо Фюнес, навършил е 50 години и зад гърба си вече има десетки роли( предимно епизодични и второстепенни роли),години на разочарования и дълги нощи, прекарани пред пианото в парижките заведения. Никой не би предположил, че този човек ще се превърне в един от най-обичаните комици на своето време(а и не само). А може би най-удивителното е, че истинският му живот понякога се оказвал не по-малко необичаен от филмите, в които участвал:

1.Преди киното разсмивал посетителите на парижките кабарета. Луи дьо Фюнес се ражда на 31 юли 1914 г. в Курбьовоа, близо до Париж, в семейство на испански емигранти. Детството и младостта му не предвещават бляскава кариера. Работи като счетоводител, аранжор на витрини и дори кожухар, но никоя от тези професии не успява да го задържи задълго. Истинското му призвание сякаш се крие другаде, сред музиката, нощните заведения и смеха на непознатите. През 30-те и 40-те години започва да свири джаз в парижките барове. Работата често продължава до късно през нощта,и възнагражденията невинаги оправдават усилията му. И все пак младият пианист притежава нещо, което не се преподава в музикалните училища-умението да разсмива хората само с едно движение на веждите или внезапна гримаса. По-късно именно музикалният ритъм ще се превърне в една от тайните на неговото актьорско майсторство. Всяко движение, всяко избухване, дори всяка пауза в играта му сякаш е усъвършенствано през годините, прекарани зад пианото,публиката и малките роли.

2. През 1943 г., когато Европа е обхваната от Втората световна война, Луи дьо Фюнес сключва брак с Жан Бартелеми дьо Мопасан. Двамата се запознават покрай музикалните му занимания, а съпругата му постепенно се превръща в един от най-важните хора в неговия живот.Въпреки аристократичното си потекло, Жана Бартелеми е живяла скромно и е работила като секретарка, а истинското богатсво идва години по-късно от успехите на Луи дьо Фюнес в киното. По онова време бъдещата кинозвезда няма нито богатство, нито особена известност. Семейството живее скромно, докато Луи се опитва да намери мястото си в театъра и киното. Раждат се двамата им синове, Патрик през 1944 г. и Оливие през 1949 г. Жан остава до съпруга си през десетилетията на неизвестност и по-късно участва активно в организирането на неговата кариера. Любопитно е, че Оливие също се снима в няколко филма с баща си, преди да избере съвсем различна професия.Става пилот.

3. Чакал почти 20 години, за да стане истинска звезда. През 1945 г. започва професионалният му път в киното, но големите роли не идват веднага. Следват години на кратки появявания, второстепенни персонажи и почти незабележими участия. Понякога присъствието му на екрана продължава само няколко минути. За един актьор подобно съществуване можело да се превърне в сериозно изпитание,но дьо Фюнес продължава да работи.Постепенно режисьорите забелязват неговата необикновена комедийна енергия. През 1963 г. „Пуик-Пуик“ му носи значителен успех, а следващата година променя всичко! „Полицаят от Сен Тропе“ и „Фантомас“ превръщат 50-годишния актьор в любимец на милиони зрители. Само няколко години по-късно „Голямата разходка“ затвърждава славата му. Колко необикновена ирония! Човекът, когото публиката скоро ще възприема като роден комик, е трябвало да прекара почти две десетилетия в очакване на своя голям шанс.

4. Снима се с дъщерята на Чарли Чаплин. През 1971 г. се случва любопитна среща между две поколения на световното кино. Луи дьо Фюнес застава пред камерата заедно с Джералдин Чаплин, дъщерята на легендарния Чарли Чаплин, във филма „Кацнал на едно дърво“. Сюжетът е достоен за най-абсурдните комедийни ситуации. Богат индустриалец пътува с автомобил, когато след произшествие колата му се озовава заклещена върху дърво над пропаст. Заедно с него остават още двама души, а опитите за спасение пораждат поредица от нелепи обстоятелства. Филмът не постига успеха на най-големите хитове на дьо Фюнес, но събира на екрана две забележителни имена. Единият актьор е наследница на човека, превърнал нямото кино в световен език, а другият вече е доказал, че смехът незнае езиковите граници.

5. Два инфаркта едва не прекратили кариерата му През 1975 г. животът на Луи дьо Фюнес претърпява драматичен обрат. Актьорът получава два инфаркта и прекарва продължително време в болница. За човек, чиито филмови образи се отличават с непрекъснато движение, резки жестове и невероятна физическа енергия, последствията са особено тежки. Лекарите настояват за по-спокоен начин на живот, а планираният филм „Крокодилът“, в който трябва да изиграе диктатор, остава нереализиран. Появяват се и проблеми със застраховането на бъдещите продукции. Кой би поел финансовия риск да прави комедия с актьор, чието здраве вече не позволява предишното натоварване? Въпреки препятствията дьо Фюнес се завръща на големия екран през 1976 г. с „Крилце или кълка“, където си партнира с Колюш( Мишел Жерар Жозеф Колучи е легендарен френски хуморист, комик, киноактьор).Публиката отново го посреща с огромен интерес, макар че зад познатите гримаси вече стои човек, принуден да се съобразява с ограниченията на собственото си тяло.

6. Най-избухливият човек на екрана намирал спокойствие сред розите Извън снимачните площадки Луи дьо Фюнес води живот, който трудно може да се свърже с неговите шумни и раздразнителни персонажи. В имението Клермон край Нант, където семейството се установява през 1967 г., актьорът посвещава немалко време на градинарството. Особено място в заниманията му заемат розите. Той се грижи за тях с търпение и внимание, далеч от камерите и напрежението на киноиндустрията. По-късно в негова чест е наречен и сорт роза с ярки оранжеви цветове. Какъв странен контраст между изкуството и живота! На екрана един поглед на дьо Фюнес бил достатъчен, за да предизвика комична катастрофа. У дома същият човек предпочитал спокойствието на градината.

На 27 януари 1983 г. Луи дьо Фюнес умира в Нант на 68-годишна възраст. След себе си оставя над 140 филма и образи, които продължават да разсмиват поколения зрители. Пътят му от нощните парижки заведения до световната слава продължил десетилетия, но смехът, който създал, се оказал далеч по-дълготраен! А кой филм с Луи дьо Фюнес ви е разсмивал най-много и бихте ли го гледали отново днес?

„Сенките на времето“ timeshadows.bg

Източници:

1. Музей на Луи дьо Фюнес, Сен Рафаел, Франция. Официално биографично досие, 2019 г. 2. Министерство на екологичния преход на Франция. „Портрети на Франция“, биографичен материал за Луи дьо Фюнес, 2021 г. 3. Кметство на Париж. „130 години кино в Девети район“, биографични сведения за Луи дьо Фюнес. 4. Германско обществено радио WDR. Исторически материал „31 юли 1914 г.: Раждането на Луи дьо Фюнес“, 2014 г. 5. Френският вестник „Льо Паризиен“. „Луи дьо Фюнес, незабравимият крал на смеха“, 27 януари 2003 г. 6. Исторически архив „По следите на Луи дьо Фюнес“. Материали за имението Клермон, семейството му и личните му занимания. 7. Генеалогичен архив „Женеанет“. Родословни сведения за Луи дьо Фюнес, Жан Бартелеми и фамилията Но дьо Мопасан. 8. Генеалогичен архив „От-Масон“. Родословни сведения за семействата Бартелеми и Но дьо Мопасан. 9. Германското издание „Евангелише Цайтунг“. Биографичен материал за Луи дьо Фюнес, 2023 г.

Луи дьо Фюнес-синеокият симпатяга — снимка 1Луи дьо Фюнес-синеокият симпатяга — снимка 2Луи дьо Фюнес-синеокият симпатяга — снимка 3Луи дьо Фюнес-синеокият симпатяга — снимка 4
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.