„В една дупка в земята живееше един хобит.“ Едно изречение, написано върху празен лист почти случайно , докато университетски преподавател проверява купчина студентски работи. По-късно самият Толкин ще разказва, че тогава дори не знаел какво точно е „хобит“, но думата не го оставила на мира и той започнал да си задава въпроси. Какво е хобит? Къде живее? Как изглежда неговият свят? От тези въпроси постепенно ще се роди една от най-влиятелните литературни вселени на XX век, но историята на Средната земя започва много преди онзи празен лист.

Детството на Толкин.

Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 година в Блумфонтейн, в днешна Южна Африка, в семейство на английски родители. Когато е на три години, майка му Мейбъл заминава с него и по-малкия му брат Хилари за Англия. Баща му Артър остава в Африка и трябва да се присъедини към тях по-късно, но през 1896 година умира и Толкин остава без баща още като малко дете. Мейбъл поема грижата за двете момчета и именно от нея Толкин получава първите си уроци по езици, литература и рисуване. Още като дете думите го привличат по особен начин, не само с тяхното значение, а и със звука, произхода и начина, по който един език може да носи следите на цял народ. През 1904 година, когато Толкин е едва на дванадесет години,и майка му умира- от диабет. Това се случва години преди откриването на инсулина да превърне заболяването в лечимо състояние. Толкин и брат му остават сираци, а грижата за тях поема католическият свещеник Франсис Морган, когото Толкин по-късно възприема почти като втори баща.

Момичето-Едит

Като тийнейджър Толкин среща Едит Брат и двамата се влюбват, но отец Франсис смята, че връзката разсейва младия Толкин от образованието му и настоява двамата да не се виждат, докато той не навърши 21 години. Толкин изпълнява обещанието си и когато най-сетне навършва 21, пише на Едит с намерението да се ожени за нея. ..Но Едит вече е обещала да се омъжи за друг мъж. След срещата им тя променя решението си и избира Толкин, а тази любов по-късно намира отражение в една от най-важните легенди в неговата митология – историята за Берен и Лутиен. Връзката между измислените герои и двамата съпрузи е толкова лична, че след смъртта им имената Beren и Lúthien са изписани върху общия им надгробен камък.

Войната

През 1915 година Толкин завършва Оксфорд, а през следващата година е изпратен във Франция като офицер по време на Първата световна война. Участва в битката при Сома, една от най-кървавите операции в историята на войната, където вижда свят, който няма нищо общо с романтичните представи за военна слава ,има само кални окопи, непрестанна артилерия, болести и смърт. Двама от най-близките му приятели от младежките години, Робърт Гилсън и Джефри Смит, загиват във войната. Толкин по-късно се разболява и е върнат в Англия, а именно през този период започва сериозно да оформя легендите, които десетилетия по-късно ще станат основата на неговата огромна митология. Той започва да изгражда този свят още около 1916 година и продължава да го преработва почти до края на живота си. Толкин никога не приема простото обяснение, че „Властелинът на пръстените“ е алегория на световните войни. Войната несъмнено е част от житейския му опит, но Средната земя е много по-стар и сложен проект, изграден от митология, филология, древна литература, религия и собственото му необикновено въображение.

Професорът, който измисля езици

След войната Толкин се посвещава на академичната си кариера, а през 1925 година става професор по англосаксонски език в Оксфорд и се утвърждава като сериозен специалист по староанглийски и средноанглийски език и литература. Но далеч от университетските лекции той продължава другата си работа – измисля езици, рисува карти, създава родословия, пише легенди и постепенно изгражда хилядолетна история на народи, които никога не са съществували. Именно езиците са една от особеностите, които отличават Толкин от почти всички останали автори на фентъзи. За него те не са просто няколко случайно измислени думи, поставени в роман. Като професионален филолог той изгражда езиците си със собствена граматика, история и взаимни връзки, а сред най-известните от тях по-късно ще станат Куеня и Синдарин.

Толкин и К. С. Луис

През 1926 година Толкин се запознава в Оксфорд с Клайв Стейпълс Луис, бъдещия автор на „Хрониките на Нарния“. Двамата откриват общата си любов към старите митове и северните легенди и постепенно стават близки приятели. Заедно с други преподаватели и писатели участват в неформалната литературна компания The Inklings, чиито членове се събират в университетски стаи и кръчми, разговарят, спорят и най-вече четат един на друг произведенията, върху които работят. Така Луис чува части от бъдещия „Властелинът на пръстените“ много преди светът да познава книгата. Той и останалите членове на Inklings се превръщат във важна част от приятелския и творчески кръг, който насърчава Толкин да продължи работата по огромното си произведение.

Един празен лист

Около 1930 година Толкин проверява купчина студентски работи и сред тях попада на празен лист. Върху него написва едно изречение:

„В една дупка в земята живееше един хобит.“

Самият той по-късно разказва, че не знаел защо го е написал и дори не знаел какво точно представлява един хобит. Но именно това събужда любопитството му и постепенно се появяват Билбо Бегинс, Гандалф, джуджетата, драконът Смог и едно приключение, което започва от спокойния дом на малък човек, който няма никакво желание да бъде герой. Историята първоначално е разказвана и на собствените му деца, а ръкописът по-късно достига до издателството George Allen & Unwin. Там се случва още нещо любопитно – издателят Стенли Ънуин дава текста на десетгодишния си син Рейнър, за да го прочете и оцени. Момчето харесва историята и на 21 септември 1937 година „Хобит“ е публикуван, а книгата бързо се превръща в успех.

От „Хобит“ до „Властелинът на пръстените“

След успеха на книгата издателството иска продължение и на пръв поглед задачата изглежда проста – още едно приключение с хобити. Толкин обаче прави нещо съвсем различно. Започнатото като продължение на детска книга постепенно се свързва с огромната митология, върху която той вече работи от години, а малкият магически пръстен от „Хобит“ придобива съвсем друго значение. Появяват се Саурон, историята на Единствения пръстен и огромният конфликт, който постепенно превръща замисленото продължение в нещо много по-мащабно. Толкин започва да пише „Властелинът на пръстените“ през декември 1937 година и работата продължава години, включително през Втората световна война. Части от произведението чете на приятелите си от Inklings, а голяма част изпраща на сина си Кристофър, който по това време се обучава за пилот. Накрая произведението става толкова голямо, че е публикувано в три тома през 1954 и 1955 година – „Задругата на пръстена“, „Двете кули“ и „Завръщането на краля“. Това, което започва като молба за продължение на „Хобит“, се превръща в произведението, с което името на Толкин ще остане завинаги в световната литература.

Средната земя

Толкин не измисля Средната земя специално за „Властелинът на пръстените“. Когато започва романа, зад нея вече стоят десетилетия работа и цяла митология с древни епохи, сътворение на света, народи със собствен произход, войни, случили се хиляди години преди Фродо, езици, които се променят с времето, легенди, песни, поезия и сложни родословия. Той рисува карти и пейзажи, които му помагат да вижда по-ясно местата, за които пише, а голяма част от създадената митология никога не е публикувана приживе. След смъртта му синът му Кристофър Толкин поема огромния архив от ръкописи на баща си и през 1977 година излиза „Силмарилион“ – произведението, което отваря вратата към далечното минало на Средната земя и показва колко огромен всъщност е светът, който Толкин е изграждал през живота си.

От страниците към киното

Толкин умира през 1973 година, десетилетия преди Средната земя да преживее следващото си огромно културно превъплъщение. В началото на XXI век режисьорът Питър Джаксън пренася „Властелинът на пръстените“ на големия екран в три филма и кинотрилогията превръща героите и местата от книгите в част от масовата култура за ново поколение зрители. Кулминацията идва с „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“. На церемонията на Американската филмова академия през 2004 година филмът е номиниран за 11 награди „Оскар“ и печели всичките 11, включително наградите за най-добър филм и най-добър режисьор за Питър Джаксън. По-късно и „Хобит“ получава своя голяма кинотрилогия, отново режисирана от Джаксън. Историята, започнала с един професор, един празен лист и една странна дума, вече достига публика далеч отвъд света на литературата.

Човекът зад Средната земя

Толкин умира на 2 септември 1973 година на 81-годишна възраст и оставя след себе си много повече от няколко успешни романа. Той оставя цял свят със собствено минало, народи, езици, легенди и митология, който продължава да бъде четен, изучаван, екранизиран и преоткриван от нови поколения. И въпреки огромния мащаб на всичко, което създава, началото на „Хобит“ продължава да ни връща към един удивително прост момент – един професор проверява студентски работи, попада на празен лист, взема химикалката и написва:

„В една дупка в земята живееше един хобит.“

В онзи момент Толкин все още не знаел какво е хобит. Светът също не знаел, но съвсем скоро щял да разбере!

Източници: Официалният архив и биография на J. Р. Р. Толкин – Tolkien Estate; хронологията на живота и творчеството на Толкин – Tolkien Estate; материали на Tolkien Estate за „Хобит“, „Властелинът на пръстените“ и „Силмарилион“; биографични материали за Толкин, К. С. Луис и литературния кръг „Инклингс“ – Tolkien Estate; архивът на Американската академия за филмово изкуство и наука за 76-ите награди „Оскар“ през 2004 г.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.