Представете си, че разговаряте по телефона със собствения си син, докато се е изгубил и се лута в непрогледната нощ. Чувате отлично гласа му, опитвате се да го намерите и го уверявате, че скоро ще бъдете заедно. Но след 47 минути разговор той внезапно произнася две думи: „О, по дяволите!“ -и замлъква...завинаги! Какво може да се е случило точно в този момент? И как е възможно човек да изчезне толкова внезапно, докато разговаря с баща си по телефона? Това не е сюжет от филм, а истинска история,случила се на 14 май 2008 година в американския щат Минесота. История, която и до днес няма окончателно обяснение!

Една нощ, която трябвало да бъде съвсем обикновена...

Всичко започнало предишната вечер, на 13 май. Деветнайсетгодишният Брандън Суонсън празнувал края на учебната година заедно със свои приятели в малкото градче Канби. Младежът учел в местния колеж, където се обучавал по специалност, свързана с вятърните турбини. Живеел при родителите си в град Маршал, разположен на около 50 километра от Канби. Малко преди полунощ Брандън се качил в своя Chevrolet Lumina и потеглил към дома. Познавал маршрута отлично и нямало причина пътуването да продължи повече от обикновенно. Главният път между двата града бил щатското шосе №68, но по някаква причина момчето се отклонило по тесните чакълени пътища, които пресичали обширните земеделски полета на Минесота. Защо е напуснал главното шосе? Искал ли е да съкрати пътя, или просто е объркал посоката? Никой не знае със сигурност. Някъде сред тези полета автомобилът му излязъл от пътя и заседнал в крайпътна канавка. Брандън опитал да продължи, но безуспешно. За щастие не бил пострадал и решил да се обади на родителите си.

Търсенето, което не водело доникъде...

Било около два часа след полунощ, когато телефонът в дома на семейство Суонсън позвънил! Това е Брандън ,който обяснил на майка си Анет и баща си Брайън какво се е случило. Уверил ги, че е добре, но автомобилът му е заседнал и трябва да дойдат да го приберат. Според собствените му предположения се намирал близо до градчето Линд, само на около 11 километра от дома им в Маршал. Родителите му веднага потеглили с пикапа си, като продължили да поддържат телефонна връзка с него. Но когато пристигнали в района, започнало да се случва нещо странно! Нито автомобилът, нито Брандън били там! Младежът бил убеден, че се намира съвсем наблизо. За да помогне на родителите си да го открият, започнал да включва и изключва фаровете на колата. Те направили същото, надявайки се светлините да им покажат правилната посока.

Напразно.

Бащата не виждал фаровете на сина си,и Брандън не виждал светлините на родителите си. Колкото повече се опитвали да уточнят местоположението си, толкова по-необяснима ставала ситуацията.

Как било възможно? Нима са били толкова далеч един от друг, без дори да го подозират?!

След поредния неуспешен опит Брандън решил да остави автомобила и да продължи пеша. В далечината забелязвал светлини, които според него идвали от Линд. Уговорил се с баща си да се срещнат на паркинга на местен бар и потеглил натам. Това решение щяло да се окаже последното му известно действие!

Последните 47 минути

Докато вървял през тъмнината, Брандън продължавал да разговаря с баща си. Описвал му околността, през която преминавал -чакълени пътища, огради и обработваеми полета. Наоколо нямало почти никакви ориентири, по които двамата да определят точното му местоположение. В един момент младежът споменал, че чува течаща вода! Баща му продължавал да шофира и да слуша внимателно сина си, надявайки се скоро да го открие. Последният им телефонен разговор продължил 47 минути. И тогава, без никакво предупреждение, Брандън внезапно възкликнал: „О, по дяволите!“ След това настъпила тишина... Баща му продължил да говори, но не получавал отговор.Разговора прекъснал ,а той започнал да набира номера отново и отново. Никой не вдигал...

Какво се било случило? Дали Брандън е паднал в река или дупка/яма например?

Откритието, което задълбочило мистерията.....

Около 6:30 сутринта родителите му съобщили за изчезването в полицията. Първоначалното търсене в района на Линд не довело до нищо. Но когато разследващите проверили данните от мобилния телефон на Брандън, направили удивително откритие! През цялото време момчето се намирало на съвсем друго място! Телефонният сигнал насочил полицията към района на градчето Таунтън, приблизително на 40 километра от Линд. Именно там, край чакълен път на около километър и половина северно от шосе №68, бил открит изоставеният Chevrolet Lumina. Автомобилът бил заседнал във крайпътна канавка. Нямал сериозни повреди, но част от колелата били загубили сцепление със земята, което обяснявало защо Брандън не успял да го изкара. Вратите били оставени отворени, а ключовете липсвали. От момчето обаче нямало никаква следа! Защо Брандън е бил толкова убеден, че се намира край Линд? Какво точно е видял в далечината, за да реши, че върви към това градче? Разследващите предположили, че може да е объркал светлините на някое съоръжение с тези на населено място. Но това било само предположение.

Загадъчната следа край реката...

Издирването продължило с участието на полицаи, доброволци и специално обучени кучета. Един от екипите проследил миризма, смятана за следа от Брандън, в продължение на няколко километра. Тя преминавала през селски пътища и земеделски площи, преди да достигне до река Йелоу Медисин. Тогава разследващите си спомнили една подробност от последния телефонен разговор- Брандън бил споменал, че чува течаща вода! Възможно ли било момчето да е попаднало в реката, докато се е придвижвало в тъмнината? В онзи период водата била сравнително висока, а на места реката достигала значителна дълбочина. Появила се хипотезата, че Брандън може да е паднал и да се е удавил. Започнали претърсвания на реката и околните терени. Но въпреки усилията тялото му не било открито. Нещо повече -според разкази от издирването едно от следовите кучета продължило да проследява миризмата и от другата страна на реката. Възможно ли е Брандън все пак да я е преминал? Или следата просто не е била достатъчно надеждна?

Отговор нямало....

Осемнадесет години без отговор! Изчезването на Брандън Суонсън предизвикало толкова силен обществен отзвук, че през 2009 година в Минесота бил приет специален закон, наречен „Законът на Брандън“. Той задължава полицията да реагира без забавяне при сигнали за изчезнали хора и да започва първоначално разследване. През следващите години издирванията продължили, но нито една от проверените следи не дала категоричен отговор за съдбата на младежа. Семейството му дълго оставяло лампата пред дома си включена през нощта - символ на надеждата, че един ден синът им ще намери пътя обратно. Днес, повече от 18 години след изчезването, загадката остава неразрешена. Един млад човек тръгнал да изминава обичайните 50 километра до дома си, но се озовал на място, което не успял да разпознае. Разговарял с баща си, описвал какво вижда и вярвал, че скоро ще бъдат заедно. И тогава, след 47 минути разговор, изведнъж замлъкнал. Какво се е случило в онази последна секунда? И къде е изчезнал 19-годишният Брандън Суонсън?

Източници: Федерално бюро за разследване на САЩ (ФБР) – информация за изчезването на Брандън Суонсън. Проектът „Чарли“ – архив на изчезнали лица. Си Ен Ен (CNN) – журналистически материали и разследвания по случая. Законодателно събрание на Минесота – информация за „Закона на Брандън“. „Маршал Индипендънт“ – местни публикации за издирването и развитието на случая.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.