Повече от две хилядолетия образът на човека, седнал срещу изправена кобра с музикален инструмент в ръце, е част от културата и представите за Южна Азия, макар че точният момент, в който се е появила традицията на укротителите на змии, не може да бъде определен със сигурност, защото тя се е предавала устно между поколенията много преди някой да започне да я описва. В Индия змията никога не е била просто животно, от което хората се страхували, тя присъствала в митологията, религиозните представи и ежедневието на общества, които постоянно се срещали с отровни змии около домовете и обработваемите земи. Постепенно се появили хора, които познавали поведението на змиите много по-добре от останалите, знаели къде да ги открият, как да ги уловят и как да боравят с тях, а тези умения започнали да се предават от баща на син и да се превръщат в поминък. Сред най-известните подобни общности били "Калбелия" от областа Раджастан, чиито представители традиционно се занимавали със змии и натрупвали знания за тях, а с течение на времето част от тези умения се превърнали и в представление, способно да събере тълпа и да осигури прехрана на изпълнителя. Укротителят сядал на земята, поставял пред себе си кошницата със змията и започвал да свири на характерния духов инструмент, наречен пунги(изработван традиционно с куха кратуна и тръстикови тръби), а когато капакът на кошницата се отварял и кобрата се изправяла с разперена качулка, пред очите на зрителите започвало онова движение, което дълго време наред било възприемано като танц. Човекът се поклащал наляво и надясно, движел пунгито пред змията, а тя сякаш следвала ритъма му, повтаряла движението и създавала впечатлението, че мелодията по някакъв начин я е омагьосва. Истината обаче е много по-различна, защото колкото и красива мелодия да изсвири укротителят, кобрата не танцува под звуците ѝ. Змиите нямат външни уши и тъпанчета като човека, макар че притежават вътрешно ухо,те усещат много добре вибрациите и могат да възприемат определени звуци по различен от нашия начин, но при прочутото представление основният ориентир на кобрата е движението пред нея. Тя наблюдава укротителя и пунгито, следва поклащането им, а изправеното тяло и разтворената качулка всъщност са част от защитното ѝ поведение, а не знак, че животното се наслаждава на музиката! И именно тук романтичната представа за" танцуващата" кобра среща една далеч по-опасна действителност, тъй като укротителят не контролира змията чрез мелодия и между него и животното няма магическа връзка, която да гарантира безопасността му. Известни са множество документирани случаи на ухапвания сред хора, занимаващи се професионално със змии, включително инциденти по време на самите представления и случаи с фатален край.Научно изследване сред традиционни укротители в Бангладеш например описва десетки ухапвания на укротители, като част от тях не оцелели. През последните десетилетия този начин на живот постепенно започнал да изчезва, включително заради законодателството за защита на дивите животни в Индия, но културната следа останала. При общността" Калбелия "част от старата традиция се запазила по друг начин - чрез музиката и характерните им танци, чиито движения наподобяват извиването и поклащането на змия. Именно песните и танците на "Калбелия", а не представленията с живи змии, били включени през 2010 година от ЮНЕСКО в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Така зад познатата картина на укротителя и поклащащата се кобра стои много по-дълга история - история за древни познания и умения, превърнати в начин на препитание, предавани от поколение на поколение и запазили се в различни форми до наши дни. А най-любопитното е, че онова, което поколения наред изглеждало като танц под звуците на музиката, всъщност никога не е било танц!

Източници: ЮНЕСКО - Нематериално културно наследство на човечеството Научното списание PLOS Neglected Tropical Diseases Националната медицинска библиотека на САЩ - PubMed Националният център за биотехнологична информация - NCBI Университетът на Куинсланд - изследвания върху слуха и поведението на змиите

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.