През 1987 година японската компания за разработване и издаване на видеоигри Capcom представя аркадна игра, която поставя началото на една от най-известните поредици в историята на видеоигрите. Нарича се Street Fighter. По онова време аркадните игри се играят на специални електронни автомати, разположени в игрални зали, където срещу пусната монета човек получава възможност да играе. Малцина тогава предполагат, че само четири години по-късно продължението на Street Fighter ще предизвика световна мания и ще промени завинаги игрите с бойни изкуства.

Но историята на Street Fighter започва по необичаен начин - със скучно служебно съвещание и една идея, вдъхновена от автомат за чупене на тухли.

Идеята, родена по време на съвещание....

В средата на 80-те години японският разработчик Такаши Нишияма работи за Capcom. По време на едно служебно съвещание мислите му се отклоняват към старите електромеханични аркадни автомати, при които играчите нанасят карате удари, опитвайки се да счупят тухли. Това били развлекателни машини, съчетаващи физическо действие с механичен атракцион. Вместо да управлява герой на екран, човек трябвало сам да нанесе удар с ръка. Именно подобен автомат си спомня Нишияма, макар в интервюто си от 1987 година да не уточнява точния му механизъм. Нишияма си задава един въпрос: възможно ли е подобно усещане от физически удар да бъде пренесено във видеоигра? Идеята е проста, но необичайна. Вместо играчът само да натиска стандартни бутони, той трябва действително да удря специални чувствителни повърхности. Автоматът измерва силата на удара и според нея героят на екрана нанася по-слаб или по-мощен юмручен удар или ритник. Така физическото усилие на играча се превръща в действие във виртуалния двубой. Нишияма иска да създаде нещо различно от традиционните видеоигри. Според него аркадните зали често имат мрачна атмосфера, в която хората играят сами. Неговото желание е новата игра да носи усещане за спортно съревнование и да позволява на хората да освобождават натрупаното напрежение. Така се ражда идеята за Street Fighter. Разработката вече е започнала през пролетта на 1986 година, а в проекта важна роля получава и дизайнерът Хироши Мацумото.

Автомат, който трябва да удряш..

Първите големи аркадни автомати Street Fighter използват необичайна система за управление. Вместо стандартните малки бутони са монтирани два големи, чувствителни на натиск пневматични бутона - един за юмручни удари и един за ритници. Тези бутони представляват масивни гумени повърхности, свързани с механизми, които при натискане създават въздушно налягане. То се предава по специални тръбички към електронната система на автомата. Колкото по-силно е натисната повърхността, толкова по-мощна атака може да изпълни героят. Разработването на тази система се оказва истинско изпитание. Вътрешните пневматични тръбички постоянно се разкачат, а механизмите създават технически проблеми. По-късно Мацумото си спомня, че по време на изпитанията бутоните все още нямали предпазни гумени покрития. От непрекъснатите удари ръцете му се подували. Работата е толкова изтощителна, че според спомените на Нишияма , Мацумото прекарва поредни нощи без сън. Накрая колегата му го заварва напълно изтощен и му дава две енергийни напитки, за да се съвземе. Самите създатели дори шеговито наричали играта „Stress Fighter“, защото вярвали, че чрез нея хората ще могат да освобождават натрупаното напрежение. Наред с големите автомати се появява и вариант с шест обикновени бутона. Три от тях служат за юмручни удари, а останалите три - за ритници. Във всяка група бутоните отговарят за слаба, средна и силна атака. Така играчът вече не трябва да удря автомата с различна сила, а само да избере съответния бутон. Системата се оказва по-практична, а управлението с шест бутона впоследствие се превръща в отличителна черта на поредицата.

Раждането на Рю и Кен...

През 1987 година Street Fighter достига до аркадните зали. В центъра на играта е младият японски боец Рю, който пътува по света и се изправя срещу представители на различни бойни школи. А неговия контрапункт и опонент е американският му съперник Кен. Още в първата игра се появяват три техники, които впоследствие ще се превърнат в символи на поредицата: Hadouken, Shoryuken и Tatsumaki Senpukyaku. Hadouken представлява енергийна атака, която героят изстрелва с ръцете си. Shoryuken е мощен издигащ се юмручен удар, а Tatsumaki Senpukyaku е въртящ се ритник. Движенията се изпълняват чрез определени комбинации с джойстика и бутоните. За тогавашните играчи овладяването им е сериозно предизвикателство. Любопитно е, че Нишияма черпи вдъхновение за Hadouken от японския анимационен сериал Space Battleship Yamato, в който космически боен кораб използва мощно енергийно оръжие. Сред противниците е и огромният тайландски боец Сагат, който по-късно ще се превърне в един от най-разпознаваемите персонажи на Street Fighter. Първата част представя основните идеи на поредицата, но истинският световен успех все още предстои.

Създателят напуска, а легендата тепърва започва....

Един от най-любопитните обрати е, че Такаши Нишияма напуска Capcom след създаването на първата игра и преминава в конкурентната японска компания за видеоигри SNK. В интервю от 2011 година той разкрива, че е получил предложение да премине в SNK. Решението не било лесно. Нишияма имал близки отношения с ръководството на Capcom, но постепенно възникнали различия относно организацията на работата и бъдещото развитие на компанията. Според собствените му думи конфликтът с неговия пряк ръководител бил основната причина да напусне. Заедно с него в SNK преминават и други членове на екипа, работил по Street Fighter. Там Нишияма участва в създаването на друга известна бойна поредица - Fatal Fury, чиято първа игра се появява през 1991 година. Той използва идеи, които не е успял да осъществи в Street Fighter, като поставя по-силен акцент върху историите и характерите на бойците. Години по-късно Нишияма обяснява, че в известен смисъл именно Fatal Fury е продължението на Street Fighter, което самият той е искал да направи.

Междувременно Capcom възлага работата по Street Fighter II на друг екип.

1991 година - играта, която промени всичко...

През 1991 година Capcom представя продължението под заглавието Street Fighter II: The World Warrior, което се превръща в световен хит и поставя началото на нова ера в бойните видеоигри. Този път играчите могат да избират между осем различни бойци, всеки със собствен стил, движения и специални техники. Освен Рю и Кен се появяват Чун-Ли, Гайл, Бланка, Далсим, Зангиев и Е. Хонда. Особено впечатление прави Чун-Ли - единствената жена сред осемте избираеми персонажи. Тя бързо се превръща в една от най-известните героини във видеоигрите. Street Fighter II предлага нещо изключително привлекателно: двама души застават един срещу друг и победата зависи от бързината, реакциите, стратегията и умението да предвидиш следващия ход на противника. Интересна подробност е, че една от най-важните възможности в играта възниква непреднамерено. При настройването на управлението разработчиците установяват, че определени атаки могат да бъдат свързани в бързи последователности. Така се появяват характерните бойни комбинации, познати като „комбота“. Вместо да премахнат неочакваното поведение на програмата, създателите решават да го запазят. По-късно тези комбинации се превръщат в една от основите на бойния жанр. Разработката е изпълнена с технически затруднения и непрекъснати изпитания. Режисьорът на играта Акира Нишитани си спомня за множество програмни грешки, блокиращи екрани и противници, които внезапно преставали да се движат. Той разказва, че окончателната версия е завършена на 14 февруари 1991 година, в седем часа сутринта. След месеци напрежение изпитва такова облекчение, че се разплаква. След като изпраща готовата игра към производството, заспива под бюрото си. От аркадните зали до домовете на милиони хора ,Street Fighter II бързо се превръща в световен феномен. Играта привлича огромен интерес към състезателните двубои и вдъхновява развитието на цял жанр. През 1992 година Street Fighter II излиза и за домашната конзола Super Nintendo Entertainment System - игрова система, която се свързва с телевизор и позволява видеоигрите да се играят у дома. Тази версия достига приблизително 6,3 милиона продадени копия в световен мащаб - изключително постижение за онова време. Следват нови версии, герои, турнири, филми и поколения видеоиграчи, които се опитват да усъвършенстват уменията си. Постепенно Street Fighter се превръща в нещо повече от видеоигра. За мнозина тя остава символ на 90-те години - времето на аркадните автомати, джойстиците и приятелските съревнования, при които една победа можеше да бъде повод за гордост през целия ден. Днес, десетилетия след първия Street Fighter, поредицата продължава да съществува. А началото ѝ остава необикновено: един разработчик, отегчен по време на служебно съвещание, си представя видеоигра, в която хората могат да влагат истинска сила в ударите си. И едва ли тогава е подозирал, че тази идея ще промени историята на видеоигрите!

Източници:

1. Шмъплейшънс - Интервю с Такаши Нишияма и Хироши Мацумото за създаването на Street Fighter (1987 г.).

2. 1UP - Интервю с Такаши Нишияма за историята на Street Fighter, Capcom и SNK (2011 г.).

3. Арс Техника - История и техническо изследване на оригиналното пневматично управление на Street Fighter (2023 г.).

4. Шмъплейшънс - Интервю с разработчиците на Street Fighter II за създаването на играта (1991 г.).

5. Гейм Дивелъпър - Историята на появата на бойните комбинации в Street Fighter II.

6. Книга на рекордите на Гинес - Официални данни за продажбите на Street Fighter II за Super Nintendo.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.