14 декември 1960 година. Главното управление на горите издава заповед №2607. С нея 84,5 хектара край Мелник получават специална защита. Причината е един пейзаж, който трудно прилича на нещо друго в България - Мелнишките пирамиди. Но онези 84,5 хектара се оказват само началото. Само осемнадесет години по-късно държавата се връща към въпроса. На 11 април 1978 година защитената територия е увеличена повече от десет пъти - до 1165,6 хектара. В нея вече попадат огромни части от земите около Мелник, Рожен, Кърланово и съседните местности. Причината е проста. Постепенно става ясно, че Мелнишките пирамиди не са няколко красиви скали над града. Те са част от огромен пейзаж, който се простира на десетки квадратни километри. И тук историята става още по-интересна. Мелнишките пирамиди всъщност не са завършени. Те се променят и днес. Погледнато отстрани, изглеждат като нещо непроменливо, съществувало в този вид от незапомнени времена. Истината обаче е друга. Дъждовете бавно отнасят земята. На едно място част от склон се срутва. На друго водата прокарва нов път. Някъде една форма постепенно изчезва, а на друго място започва да се появява нова. Това означава нещо любопитно - човек, който е гледал Мелнишките пирамиди преди сто години, не е виждал точно същия пейзаж, който виждаме ние днес. А хората след сто години също няма да виждат същия. Но как изобщо се е появило всичко това? Отговорът ни връща милиони години назад, когато мястото няма нищо общо с познатия ни днес Мелник. В продължение на огромен период тук се натрупват пясък, глина, камъчета и други материали. После идва бавната работа на водата. Дъжд след дъжд. Поток след поток. Година след година.Век след век! По-меката земя постепенно е отнасяна, а по-здравите части остават . Така времето започва да извайва стени и върхове, които днес се издигат над Мелник. На места те достигат почти 100 метра. Но има и още нещо . Процесът не просто разрушава старите образувания. Създават се и нови. Земята, която се свлича от големите склонове, се натрупва по-ниско. После водата започва да работи и върху това. Постепенно там могат да се оформят по-малки пирамиди. След време и те започват да се рушат, а материалът от тях отново се премества надолу. И това може да се повтори отново. И отново. Затова Мелнишките пирамиди не са просто останка от далечното минало. Пред очите ни продължава същият процес, който ги е създал.

"Пирамидите"продължават към Рожен, Кърланово и Сушица. Днес те условно се разделят на три групи - Мелнишки, Кърлановски и Роженски. Особено внушителни са тези край Кърланово, където някои от образуванията достигат около 100 метра височина. Представете си архитектурна стена с височината на повече от 30-етажна сграда,притова изваяна без човешка намеса. А зад всичко това стои Мелник. Днес го наричаме най-малкия град в България, но някога той е бил богат търговски център с многобройно население, прочути винарски фамилии и къщи, чиито останки още се виждат. Поколения хора са живели под тези склонове, минавали са покрай тях, обработвали са земята и са гледали как пейзажът бавно се променя. Вероятно точно затова е трудно да посочим човек, който е „открил“ Мелнишките пирамиди. За местните хора те никога не са били изгубени. Те просто винаги са били там. През XX век обаче отношението към тях се променя. Мястото вече не се възприема само като необичаен пейзаж край Мелник. Започва да се разглежда като природно богатство, което трябва да бъде запазено. Така се стига до онази заповед от 14 декември 1960 година. Първо са защитени 84,5 хектара. През 1978 година вече са 1165,6 хектара. Днес официалният регистър посочва защитена площ от малко над 1164 хектара. И повече от шест десетилетия след първата заповед причината да бъдат с този статут е все същата. Вярно е и ,че онези "пирамиди"вече не са същите. Някъде от онзи декемврийски ден през 1960 година досега водата е отнесла тонове земя. И докато четете тези редове, процесът продължава. Следващият силен дъжд над Мелник отново ще отнесе малко земя надолу по склоновете. Промяната ще бъде толкова малка, че вероятно никой няма да я забележи. Но след десетилетия ,такива малки промени ще са създали различен пейзаж. Мелнишките пирамиди, които виждаме днес, са само един момент от история, започнала много преди нас и която ще продължи много след нас.

Природата е най -големия скулптор! — снимка 1Природата е най -големия скулптор! — снимка 2Природата е най -големия скулптор! — снимка 3Природата е най -големия скулптор! — снимка 4Природата е най -големия скулптор! — снимка 5Природата е най -големия скулптор! — снимка 6Природата е най -големия скулптор! — снимка 7
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.