През 1974 г. унгарският архитект, дизайнер и преподавател Ерньо Рубик търси нагледен начин да покаже на своите студенти как отделните части на един предмет могат да се движат и да променят положението си в триизмерното пространство, без цялата конструкция да се разпадне, затова започва да създава физически модел, съставен от по-малки кубчета, които трябва да се завъртат независимо едно от друго, но въпреки движението си винаги да остават свързани в едно цяло. Първият прототип е направен от дърво, а отделните елементи са свързани чрез хитро измислен вътрешен механизъм, който им позволява да се завъртат, без да се отделят един от друг, след което Рубик поставя различни цветове върху шестте страни, за да може по-лесно да наблюдава движението на малките кубчета и начина, по който те променят положението си. Истинското откритие обаче идва едва когато той разбърква цветовете, защото тогава предметът, създаден като пространствен експеримент, внезапно се превръща в загадка, чието решение не е известно дори на самия му създател, а Рубик започва да се пита дали изобщо е възможно всяка цветна страна да бъде възстановена в първоначалния ѝ вид. След седмици опити, наблюдение и търсене на закономерности той най-накрая успява да нареди кубчето, като според най-разпространения разказ това му отнема около месец, а моментът, в който цветовете отново застават по местата си, му показва, че в ръцете си държи не просто интересен механизъм, а пъзел, способен да изпита търпението и пространственото мислене на почти всеки човек. На 30 януари 1975 г. Ерньо Рубик подава заявление за унгарски патент, а след като механизмът е защитен и започва подготовката за производство, през 1977 г. първите бройки се появяват в магазините за играчки в Будапеща под името „Магическото кубче“, макар по онова време почти никой да не подозира, че тази малка цветна конструкция скоро ще се превърне в световна мания. Пътят извън Унгария се оказва труден, защото страната се намира зад Желязната завеса и износът е строго контролиран, но през 1979 г. кубчето привлича вниманието на международни търговци на играчки, а компанията Ideal Toy сключва договор за разпространението му, като променя името на Rubik’s Cube и го подготвя за големите пазари в Европа и Съединените щати. През 1980 г. започва истинската световна експлозия, защото милиони хора се изкушават от една на пръв поглед проста задача, при която шестте страни трябва отново да станат едноцветни, но зад тази задача се крият повече от 43 квинтилиона възможни подреждания, което превръща кубчето едновременно в играчка, интелектуално предизвикателство и символ на човешкото желание да въведе ред в хаоса. В началото на 80-те години се появяват книги с решения, клубове, телевизионни предавания и състезания за бързо нареждане, а на 5 юни 1982 г. в Будапеща се провежда първото световно първенство, спечелено от Мин Тай, виетнамски ученик, живеещ в Съединените щати, който подрежда кубчето за 22,95 секунди и показва на света, че задача, отнела на създателя седмици, вече може да бъде решена за по-малко от половин минута. След първоначалната мания интересът постепенно намалява, но кубчето никога не изчезва напълно, а с появата на интернет и новото поколение състезатели в началото на XXI век ,то преживява голямо завръщане, и хора от целия свят започват да обменят алгоритми, да публикуват видеа и да усъвършенстват движенията си до части от секундата. Половин век след създаването си кубчето на Рубик продължава да стои върху бюра, рафтове и ученически чинове, защото зад неговите шест цвята се крие предизвикателство, което никога не остарява!
Източници: Официалният сайт на кубчето на Рубик, списание „Смитсониън“ - „Кратка история на кубчето на Рубик“, списание „Смитсониън“ - „Тайната на неугасващата привлекателност на кубчето на Рубик“, „Харвард Бизнес Ревю“ - интервю с Ерньо Рубик, списание „Уайърд“ - „30 януари 1975 г.: Рубик подава заявка за патент на Магическото кубче“, Световната куб асоциация, интервю с Ерньо Рубик за организацията „Гатъринг фор Гарднър“, книгата „Кубът: Пъзелът на всички нас“ от Ерньо Рубик.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


