През ноември 1581 година в двореца на Иван Грозни се разиграва трагедия, която ще остане една от най-зловещите истории в руското минало. В пристъп на неудържим гняв царят нанася тежки удари на собствения си син Иван, наследника на престола. Четири дни по-късно младият мъж умира. Владетелят, който през живота си е изпращал хиляди хора на смърт, се оказва изправен пред гибелта на най-близкия си човек. Тази трагедия се превръща в неизменна част от образа на Иван Грозни. Но как човек, издигнал Русия до могъща държава, стига до подобен край? На 25 август 1530 година в Москва се ражда Иван, син на великия княз Василий III, владетел на Московското княжество,по това време с втората му съпруга Елена Глинская. Баща му дълго е чакал наследник и посреща появата на момчето с огромна радост. Според разказите раждането е съпроводено от силна гръмотевична буря, а мълния удря Кремъл. Придворните приемат случилото се като предзнаменование за необикновената съдба на новороденото. Никой обаче не подозира колко кръв ще бъде пролята през неговото бъдещо управление. Иван е едва тригодишен, когато баща му умира през 1533 година. Управлението преминава в ръцете на майка му, но пет години по-късно и тя издъхва при обстоятелства, породили подозрения за отравяне. Осемгодишното момче остава сирак, а московските болярски родове-представители на висшето дворянство-започват ожесточена борба за властта. Дворецът се превръща в средище на заговори, арести и убийства. Хората, които официално признават Иван за свой господар, нерядко се отнасят към него с открито презрение. Особено болезнено той преживява насилственото отстраняване на своята бавачка Аграфена. Когато стражите идват да я отведат, момчето се вкопчва в дрехите ѝ и отчаяно моли да я оставят. Никой не го слуша. По-късно Иван ще си спомня тези години като време на унижения, страх и непрекъснато очакване, че самият той може да бъде убит. Постепенно детето започва да възприема насилието като обичаен начин за разрешаване на всяко противоречие. Първите прояви на жестокост са потресаващи. Младият Иван измъчва птици, осакатява животни и хвърля кученца от крепостните стени, за да наблюдава страданията им. Но жертвите му скоро престават да бъдат само животни. На тринайсетгодишна възраст той обвинява влиятелния болярин Андрей Шуйски в злоупотреби и нарежда да бъде заловен. Стражите го предават на ловните кучета, които го разкъсват жив на улицата. За пръв път Иван вижда как хора, които доскоро са го унижавали, се подчиняват безусловно на заповедта му. Странното е, че този жесток младеж притежава и забележителна любознателност. Чете религиозни книги, интересува се от история и обича да пише. Проявява красноречие, с което впечатлява околните. Същевременно участва в безчинствата на млади дворяни, които нападат села, пребиват жители и насилват жени. Още преди да достигне пълнолетие, в характера му съжителстват образованост, дълбока религиозност и необуздана жестокост. На 16 януари 1547 година, едва шестнайсетгодишен, Иван е тържествено коронясан в Москва и приема титлата цар. Той вече не желае просто да управлява наследените от баща си земи. Стреми се към власт, която никой няма право да оспорва. Няколко седмици по-късно се оженва за Анастасия Романовна, избрана измежду множество девойки, представени пред двореца. Красивата и благочестива млада жена печели искрената му привързаност и постепенно придобива значително влияние върху него. Но венчаването не слага край на жестокостта. През юни същата година седемдесет представители на Псков пристигат, за да се оплачат от местния управител. Вместо да ги изслуша, Иван нарежда да им вържат ръцете, да излеят горещ спирт върху главите им и да подпалят косите и брадите им. Само неочаквана вест от Москва прекъсва наказанието и спасява пратениците. Скоро след това столицата е опустошена от огромен пожар. Загиват множество хора, а недоволството срещу приближените на царя прераства в бунтове. Под въздействието на бедствието, духовника Силвестър, негов религиозен наставник, близкия му съветник Алексей Адашев и съпругата си Анастасия, Иван за известно време променя поведението си. Започва да се занимава по-сериозно с държавните дела, предприема промени в законите, съдилищата и армията. Русия сякаш получава възможност да бъде управлявана от способен и разумен владетел. Военните успехи не закъсняват. През 1552 година след тежка обсада руските войски превземат Казан. Сраженията са жестоки, градът е разорен, а голяма част от населението загива или попада в плен. Иван обаче прекарва решаващи моменти от битката в молитви, далеч от най-опасните позиции. Победата му носи огромна слава. След присъединяването на Астрахан Русия укрепва властта си по Волга и значително разширява територията си. Зад тези триумфи постепенно назрява нова криза. През 1553 година царят се разболява толкова тежко, че приближените му очакват смъртта му. Той настоява болярите да признаят невръстния му син Дмитрий, роден от първата му съпруга Анастасия, за наследник, но част от тях отказват. Иван оздравява, ала никога не забравя поведението им. Същата година предприема продължително поклонническо пътуване въпреки предупрежденията, че детето е твърде малко за подобно изпитание. По време на пътешествието Дмитрий се разболява и умира. Царят не приема загубата спокойно и започва да подозира дори магьосничество. На 28 март 1554 година Анастасия ражда друг син, също наречен Иван. Именно той по-късно става престолонаследникът, когото баща му ще убие през 1581 година. През следващите години Иван се устремява към Балтийско море. Започналата през 1558 година Ливонска война първоначално носи успехи, но постепенно се превръща в изтощителен конфликт. Съветниците му се противопоставят на неговите планове, а отношенията между тях се влошават. Решаващият удар идва през 1560 година, когато умира любимата му Анастасия. Иван е убеден, че тя е отровена, макар вината на заподозрените да не е доказана. След смъртта ѝ той отстранява най-близките си съветници и започва да преследва хора, на които доскоро е имал доверие. Следва нов брак с черкезката княгиня, получила името Мария, която става втората му съпруга, но той не възстановява семейното спокойствие. Подозренията и наказанията стават всекидневие. Иван постоянно носи дълъг дървен жезъл с железен връх, с който удря хората при изблици на ярост. Понякога ги ранява, друг път ги убива. Сред жертвите му има знатни боляри, войници и хора от собственото му обкръжение. Дори приятелството с царя вече не е гаранция за оцеляване. През 1564 година княз Андрей Курбски, един от военачалниците му, бяга при противниците на Русия и изпраща писмо, в което обвинява царя в тирания и избиване на верни служители. Иван отвръща, защитавайки правото си да наказва всеки поданик. За него всяко неподчинение постепенно се превръща в доказателство за предателство, а несъгласието с решенията му е достатъчно основание човек да загуби живота си. През 1565 година Иван създава опричнината-система на управление, чрез която поставя огромна територия под пряката си власт, охранявана от специално подбрани въоръжени служители. Тези хора се наричат опричници. Те изпълняват заповедите на царя, включително арести, конфискации, изтезания и екзекуции. Опричниците носят черни дрехи, а на седлата им висят кучешки глави и метли. Символиката е недвусмислена: да преследват враговете на царя и да прочистват страната от тях. Те получават почти неограничена власт да арестуват, изтезават, ограбват и убиват. За населението започват години на истински ужас. Цели семейства са прогонвани от домовете си, богатствата им се конфискуват, а земите се раздават на царските любимци. Наказанията често са публични. По заповед на Иван един знатен болярин е обезглавен пред седемнайсетгодишния си син, след което е екзекутиран и самият младеж. Други са набивани на кол, удавяни или измъчвани до смърт. В укрепения дворец в Александровската слобода царят устройва необикновен живот. Заедно с приближените си участва в продължителни молитви, спазва религиозни обреди и се представя като ревностен защитник на християнството. Същевременно в подземията на двореца се държат затворници, подлагани на изтезания. Когато митрополит Филип, висш духовен ръководител на Руската православна църква, се осмелява да осъди насилието и настоява за прекратяване на опричнината, Иван нарежда да бъде отстранен. Духовникът е затворен, а по-късно е удушен от царския приближен Малюта Скуратов, един от най-влиятелните ръководители на опричниците. Най-страшното проявление на терора настъпва през 1570 година. Подозирайки жителите на Новгород в намерение да преминат под властта на Полша, Иван повежда наказателна експедиция срещу града. Поводът е писмо за предполагаем заговор, което в разказа за събитията се оказва подправено. Опричниците обкръжават Новгород, блокират изходите и започват систематични убийства. В продължение на пет седмици хора са измъчвани, пребивани и хвърляни в ледените води на река Волхов. Сред жертвите има жени, деца, духовници и търговци. Броят на загиналите остава спорен, но разорението на града е огромно. Особено потресаващо е, че според запазените описания в наказателния поход участва и младият престолонаследник Иван, синът на царя от Анастасия. Той израства до баща си, присъства на жестокостите и постепенно възприема начина му на управление. Двамата не само споделят властта и придворните развлечения, но участват и в наказанията на обвинените. Царят вижда в сина си бъдещ владетел, способен да продължи делото му. Междувременно войните и вътрешният терор отслабват Русия. През 1571 година кримските татари достигат Москва и я опустошават с огромен пожар. Иван напуска опасния район, докато войските му се опитват да защитят столицата. По-късно премахва опричнината, но насилието не изчезва от управлението му. Следват нови бракове, подозрения за отравяния и жестоки наказания. Една от съпругите му, Марфа Собакина, умира само две седмици след сватбата. Иван отново заподозира престъпление и нарежда разправи с предполагаемите виновници. Към 1581 година положението на Русия става все по-тежко. Войските на полския крал Стефан Батори напредват, а царят отказва да приеме съветите за решителна защита на застрашените градове. Престолонаследникът Иван, вече двайсет и седем годишен, се осмелява да изрази несъгласие с баща си. Когато боляри настояват младият княз да бъде изпратен начело на армията, царят подозира, че искат да го изместят от престола.... Дългогодишната му подозрителност вече се насочва и към собствения му наследник. На 15 ноември 1581 година избухва скандалът, който завършва със смъртта на сина му. Иван Грозни среща бременната си снаха Елена Шереметиева, третата съпруга на престолонаследника Иван, и я обвинява, че е облечена неприлично, защото носи само една рокля вместо изискваните от обичая три. Удря я толкова силно, че жената помята. Когато синът му научава, той се изправя срещу баща си и го упреква за постъпката му. Разговорът бързо преминава към военните неуспехи и подозренията за измяна. Разярен, Иван Грозни грабва жезъла си с железен връх и започва да нанася удари на сина си по раменете и главата. Борис Годунов, приближен до царското семейство болярин, който присъства, се опитва да се намеси, но също е ударен. Един от ударите ранява престолонаследника тежко в слепоочието. Когато осъзнава случилото се, царят се опитва да спре кръвта и вика за помощ. Лекарите обаче не успяват да спасят младия мъж. На 19 ноември 1581 година царевич Иван-синът на царя и наследник на престола -умира от раните, нанесени му от собствения му баща. След погребението Иван Грозни изпада в дълбока скръб. Според описанията следва пеша ковчега на сина си, оплаква го и многократно моли за прошка. Заявява дори желание да изостави престола и да прекара остатъка от живота си в манастир. Болярите го разубеждават, а той постепенно се връща към управлението. Въпреки преживяното царят не прекратява жестоките наказания. Хора продължават да бъдат измъчвани и изпращани на смърт по негова заповед. Последните години носят и нови териториални придобивки. Казашките отряди на Ермак, военен предводител на казаците, навлизат отвъд Урал и поставят началото на завладяването на Сибир. Първоначално Иван е разгневен от самоволния им поход, но след победите им приема новите земи като част от руските владения. На запад обаче военните му стремежи завършват с поражения и загуба на завоювани територии. Здравето на Иван Грозни постепенно се влошава. Той страда от болести, страхува се от смъртта и търси помощ както от лекари, така и от гадатели. През март 1584 година астролози предсказват, че ще умре на осемнайсети. Царят заплашва да ги изгори живи, ако предсказанието не се сбъдне. На 18 март действително се чувства по-добре след продължителна баня. Облича се, извиква певци и решава да играе шах с Богдан Белски, един от приближените си. Но когато посяга към фигурите, ръцете му вече не го слушат. Той внезапно се свлича върху шахматната дъска. Опитите да бъде съживен остават безуспешни. Така на петдесет и три години умира Иван Грозни-един от най-могъщите и най-жестоките владетели в руската история. След себе си оставя значително разширена държава, но и страна, изтощена от дълги войни, масови преследвания и безмилостен терор. Неговият живот остава изпълнен с противоречия: образован човек, способен управник и завоевател, който превръща подозрението в държавна политика и жестокостта в средство за подчинение. А убийството на собствения му син остава най-мрачният символ на власт, пред която дори семейството не е било защитено.

Историята е преразказана по биографичната книга „Иван Грозни“ на Анри Троая (1911–2007)-френски писател и биограф, роден в Москва, член на Френската академия.

Иван Грозни-жестокият цар, който убива собствения си син — снимка 1Иван Грозни-жестокият цар, който убива собствения си син — снимка 2Иван Грозни-жестокият цар, който убива собствения си син — снимка 3
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.