През ноември 1980 година американското списание -"Black Belt", специализирано в бойните изкуства, публикува историята на Франк Дюкс -американски инструктор по бойни изкуства, който твърди, че през 1975 година е спечелил таен международен турнир, наречен „Кумите“. Според неговия разказ състезанието се провежда в Насау, на Бахамските острови, където се събират едни от най-добрите бойци от различни бойни стилове. Турнирът се организирал веднъж на пет години и бил достъпен само за специално поканени участници. Дюкс твърди, че е станал първият западен победител в турнира и е поставил невероятни рекорди, включително 56 последователни нокаута и най-бърз нокаутиращ удар за едва 0,12 секунди! Осем години по-късно тази история вдъхновява легендарния филм „Кървав спорт“ (Bloodsport) с Жан-Клод Ван Дам, излязъл през 1988 година. Във филма действието е преместено в Хонконг, където героят на Ван Дам се изправя срещу най-опасните бойци в света. Филмът е представен като история, основана на действителни събития, и се превръща в един от най-разпознаваемите екшъни на 80-те години! Но през същата 1988 година настъпва неочакван обрат! На 1 май журналистът Джон Джонсън от Los Angeles Times публикува обширно разследване, което поставя под сериозно съмнение голяма част от твърденията на Франк Дюкс. Разследването носи заглавието NINJA: Hero or Master Fake? — „Нинджа: герой или майстор на измамата?“. Откритията на журналиста повдигат един основен въпрос: Съществувал ли е изобщо легендарният турнир, който Холивуд вече е превърнал в световноизвестна история?

Тайният турнир, за който почти никой не знае....

Първото и най-важно съмнение е свързано със самото състезание. Дюкс разказва за турнир, събиращ бойци от цял свят, които се изправят един срещу друг в изключително опасни двубои. Събитието било организирано от "някаква"международна асоциация на бойните изкуства. Но когато Джон Джонсън започва да проверява фактите, се оказва изключително трудно да бъдат открити независими сведения за организацията и проведения турнир. Журналистът се свързва с представители на спортното министерство на Бахамските острови. Кенет Уилсън, представител на институцията, заявява, че тя няма сведения за подобно състезание. Според него организирането на турнир от такъв мащаб, без властите да разберат, би било практически невъзможно! Джонсън открива и друго любопитно обстоятелство. Документ, свързан с организацията ,койго посочва самия Дюкс като единствено лице за контакт! Това не доказва автоматично, че такава организация никога не е съществувала, но поражда допълнителни въпроси.... Самият Дюкс казва ,че впоследствие е прекъснал отношенията си с организаторите.

Има и още една важна подробност.

Думата „кумите“ е действителен японски термин, използван в бойните изкуства за тренировъчен или състезателен двубой. Но съществуването на този термин не е доказателство за конкретния таен турнир, описан от Франк Дюкс.

Загадката около шампионската купа.. Друго съмнение възниква около шампионската купа на Франк Дюкс. В по-ранна публикация се твърди, че той е донесъл трофея от турнира на Бахамските острови през 1975 година. Когато обаче журналистът Джон Джонсън започва разследването си, Дюкс дава различно обяснение -заявява, че е получил купата едва през 1980 година, пет години след предполагаемата си победа, от бивш представител на организаторите. Проверка установява също, че части от трофея са произведени от фирма в Калифорния. Само по себе си това не доказва измама, но противоречивите обяснения за произхода на купата поставят под съмнение нейната стойност като доказателство за победата му.

Свидетелят, чийто разказ започва да се разпада...

За да подкрепи твърденията си, Франк Дюкс насочва журналиста към човек на име Ричард Робинсън. Робинсън потвърждава, че е присъствал на турнира на Бахамите и че там се е запознал с Дюкс. Той разказва, че самият той е бил състезател по борба и е получил покана заради впечатляващите си спортни постижения в училище в Пенсилвания. Джон Джонсън обаче решава да провери историята му. При проверката се оказва, че Робинсън не фигурира в училищните документи и снимките на отбора, за който твърди, че се е състезавал. Още по-интересно е друго откритие. Журналистът установява, че Робинсън всъщност е посещавал същото училище като Франк Дюкс в Калифорния - Grant High School. Това пряко противоречи на първоначалното твърдение, че двамата са се срещнали за първи път на Бахамските острови. Когато е изправен пред тези несъответствия, Робинсън не успява да даде убедително обяснение и признава, че Франк е бил негов приятел в Лос Анджелис. Това е един от най-сериозните моменти в разследването. Човек, представен като независим свидетел на турнира, се оказва свързан с Дюкс много преди предполагаемото състезание.

Тайнственият японски учител Сензо Танака....

Историята на Франк Дюкс не започва с турнира. Според неговите разкази още като млад той попада под ръководството на японски майстор по бойни изкуства на име Сензо „Тигъра“ Танака. Дюкс твърди, че Танака го обучава в традициите на нинджуцу и го подготвя за изключително опасни бойни изпитания. Именно желанието на неговия учител, според разказа, го отвежда до тайния турнир „Кумите“. Но и тук журналистическата проверка открива несъответствия. В историческите сведения и сред независимите специалисти по японските бойни изкуства не са намерени потвърждения за майстор с описаната биография. Проверка на регистрите за смъртни случаи в Калифорния също не открива запис, съответстващ на посочената в разказа дата на смъртта на Танака. Дюкс обяснява, че учителят му е живеел под друго име. Липсата на потвърждение не е окончателно доказателство, че такъв човек никога не е съществувал. Но прави трудно установяването на истинността на историята за неговото обучение.

Военната кариера — още едно голямо противоречие...

Разследването не се ограничава до бойните изкуства. Франк Дюкс разказва и за тайни военни операции в Югоизточна Азия, както и за отличия, получени за изключителна храброст. Тези твърдения също са подложени на проверка. Според информацията, предоставена на Los Angeles Times от американската морска пехота, Дюкс действително е служил между 1975 и 1981 година. Но документите не показват той да е бил изпращан извън територията на Съединените щати. Няма и потвърждение в служебното му досие за военните отличия, които твърди, че е получил. Военни представители посочват и несъответствия в начина, по който са подредени отличителните ленти върху негова униформа. Франк Дюкс отхвърля тези заключения. Според неговата версия участието му в секретни операции обяснява липсата на публично достъпни документи. Той дори твърди, че част от служебното му досие е била умишлено променена, за да бъде дискредитиран. Независими доказателства, потвърждаващи тази версия, не са представени в разследването.

Как Холивуд приема историята за истинска?

Тук се появява може би най-любопитният въпрос. Как разказ с толкова много неясноти успява да се превърне в основа за филм, рекламиран като история по действителни събития? Отговорът до голяма степен се крие в публикацията на списание Black Belt от 1980 година. Статията, написана от Джон Стюарт и озаглавена Kumite: A Learning Experience, представя Дюкс и неговия невероятен разказ на читателите на популярното списание. Публикацията създава впечатление, че редакцията е извършила сериозна проверка на изложените факти. Години по-късно обаче, когато Джон Джонсън разговаря с автора на статията, Стюарт признава, че след публикуването ѝ е получил сведения, които пораждат съмнения относно военната биография на Дюкс. Тогавашният редактор на Black Belt Джим Коулман също заявява, че няма убедителни доказателства за съществуването на описаното състезание. Въпреки това публикацията вече е изиграла своята роля. Сценаристът Шелдън Летич се запознава с Франк Дюкс, чува историята му и я предлага на продуцента Марк ДиСал. Така се поставя началото на „Кървав спорт“. ДиСал заявява през 1988 година, че собственото му проучване го е убедило в истинността на разказа. Но самият Летич признава пред Los Angeles Times, че създателите на филма не са успели независимо да потвърдят фактите и са се доверили на думите на Дюкс.

Това е съществена подробност.

Историята вече е превърната в кино, но дори човек от екипа, написал сценария, признава, че нейната достоверност не е била установена.

Какво казва сценаристът години по-късно?

През март 2022 година Шелдън Летич дава интервю за Action Reloaded, в което отново се връща към историята на „Кървав спорт“. Той обяснява, че Франк Дюкс лично му е показал публикацията от Black Belt, уверявайки го, че историята е истинска. Летич потвърждава, че именно той е представил идеята на продуцента Марк ДиСал, който впоследствие му възлага сценария. Но когато е попитан дали според него Дюкс действително е спечелил турнира, сценаристът категорично отхвърля достоверността на твърденията му. Летич заявява, че според него голяма част от разказите на Дюкс са измислени или силно преувеличени и че той не е участвал в описания турнир. Това е позицията на сценариста, а не съдебно установен факт. Но е особено показателна, защото идва от човека, помогнал историята да достигне до Холивуд. Франк Дюкс продължава да защитава своята версия Въпреки журналистическите разследвания и критиките, Франк Дюкс не се отказва от своята история. Той поддържа позицията, че турнирът действително се е провел, а секретният му характер е една от причините за липсата на общодостъпна документация. Дюкс оспорва заключенията за трофея, защитава разказите за военната си кариера и обвинява част от критиците си в опити да разрушат репутацията му.

Така през годините се оформят две коренно различни версии:

От едната страна стои разказът на човек, който твърди, че е участвал в едно от най-необикновените бойни състезания в света.

От другата -журналистически проверки, военни документи, противоречиви свидетелски показания и съмнения, изразени дори от хората, помогнали легендата му да стане известна.

Истински шампион или създател на собствената си легенда?

Едно е сигурно!

Франк Дюкс е реален човек, който действително е преподавал бойни изкуства и е имал собствени школи в Калифорния. Съществуването му като инструктор не е предмет на спора. Големият въпрос е дали неговите изключителни бойни постижения и победата в тайния турнир „Кумите“ са се случили така, както той ги описва? До момента няма убедително независимо потвърждение за легендарното състезание от 1975 година и за рекордите, които Дюкс твърди, че е поставил! Не можем категорично да заявим, че всяка подробност от неговите разкази е измислена. Но наличните доказателства не позволяват историята да бъде представяна като установен исторически факт.

И тук се крие най-интересният парадокс- Достоверността на разказа за Франк Дюкс остава оспорвана, но филмът, вдъхновен от него е легенда! „Кървав спорт“ помага на Жан-Клод Ван Дам да се превърне в международна екшън звезда и остава любим филм за поколения зрители! Независимо дали Франк Дюкс действително е бил шампион, той безспорно успява да постигне нещо необикновено -неговото име и история достигат до милиони хора по света. Но остава един въпрос: ако легендата се окаже измислена, това променя ли начина, по който гледаме на филма?

Източници: 1. Списание „Блек Белт“, ноември 1980 г. — Джон Стюарт, „Кумите: Един поучителен опит“. 2. Вестник „Лос Анджелис Таймс“, 1 май 1988 г. — Джон Джонсън, „Нинджа: Герой или майстор на измамата?“. 3. „Екшън Рилоудед“, 8 март 2022 г. — „Ексклузивно интервю със сценариста Шелдън Летич за Жан-Клод Ван Дам, турнира Кумите и филма „Кървав спорт“.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.