Историята на презерватива започва много преди появата на латекса, фабриките и малките пакетчета, които познаваме днес. Всъщност тя започва с един проблем, стар колкото самото човечество - как да имаш полови контакти, без непременно след това да се появи дете. Още древните хора са търсили начини да контролират забременяването. Използвали са различни растения, масла, смеси и всякакви средства, за които вярвали, че могат да попречат на зачеването. Част от тях вероятно не са вършили почти никаква работа, а други са били направо опасни. Но желанието било ясно - хората искали да отделят половия акт от неговата най-очевидна последица. Има сведения и легенди за много ранни предпазни средства, наподобяващи презерватив. Една от най-старите истории идва от древногръцката легенда за цар Минос. В разказа се появява кози пикочен мехур, използван контрацептив. Историята е записана векове по-късно и не бива да я приемаме като доказателство за съществуването на презерватив преди хиляди години. Тя обаче показва колко стара е самата идея да бъде поставена физическа преграда . Подобни твърдения съществуват за Древен Египет и Рим. Срещат се изображения и описания на ленени или животински обвивки, но не винаги е ясно за какво са били използвани. Затова истинската документирана история на презерватива започва много по-късно. Големият обрат идва в края на XV и началото на XVI век. Европа е връхлетяна от сифилиса. Болестта се разпространява бързо и всява ужас. По онова време няма антибиотици и лекарите разполагат с много малко ефективни средства срещу тази болест. Изведнъж предпазването по време на полов контакт вече не е само въпрос как да не се роди дете. То може да бъде въпрос на живот и смърт. Именно тук се появява италианският лекар и анатом Габриеле Фалопио. Името му днес е известно най-вече заради фалопиевите тръби, но той оставя следа и в историята на презерватива. В труд, публикуван през 1564 година, Фалопио описва ленена обвивка, обработена със специален разтвор и предназначена да предпазва от сифилис. Той твърди, че методът е изпробван върху около 1100 мъже и нито един от тях не се заразил. Това е едно от първите ясни и добре документирани описания на средство, което вече можем да разпознаем като предшественик на презерватива. През следващия век материалите се променят. Вместо лен започват широко да се използват животински тъкани и черва, най-често от овце, агнета и други животни. Причината е съвсем практична - материалът е естествено тънък, сравнително здрав и може да бъде обработен така, че да образува подходяща структура(ако може така да се каже). И това не е легенда. При археологически проучвания на замъка Дъдли (например)в Англия са открити запазени презервативи от животинска тъкан, датирани приблизително между 1642 и 1646 година. Това е времето на Английската гражданска война и показва, че подобни средства вече реално са били използвани в Европа. Само че тези презервативи били доста различни от днешните. Изработването им било трудоемко, стрували сравнително скъпо и често не били предназначени за еднократна употреба. След употреба можели да бъдат измити, подсушени и използвани отново. Да, днес звучи невероятно. Материалът, в който слагаме луканки и наденици, някога е служил и за направата на презервативи, а след употреба човек можел да го почисти и да го прибере за следващия път. През XVIII век презервативът вече е достатъчно познат в Европа, за да бъде продаван и рекламиран. Особено разпространен е сред по-богатите мъже, защото качествените изделия от животински тъкани не били евтини. Известният Джакомо Казанова също ги споменава в своите мемоари. Той използвал презервативи от животински продукт, и дори ги надувал преди употреба, за да провери дали нямат дупки. През този период презервативът вече изпълнява две роли едновременно. Хората го използват за предпазване от венерически заболявания, но все по-ясно разбират и другото му огромно предимство - намалява вероятността от нежелана бременност. После идва индустриалната революция. През 1839 година американецът Чарлз Гудиър открива процеса на вулканизация на каучука, а през 1844 година го патентова. Каучукът вече може да бъде превърнат в много по-здрав, еластичен и практичен материал. Това отваря вратата към съвсем нов вид презерватив. Около 1855 година се появяват първите гумени презервативи. Те обаче нямат много общо с тънките изделия, които познаваме днес. Ранните модели били значително по-дебели, но имали огромно предимство - били здрави и можели да бъдат произвеждани индустриално. И те често се използвали многократно. С развитието на производството презервативът постепенно престава да бъде луксозна вещ за заможни господа. Цената пада, производството расте и през XIX и началото на XX век той достига до все повече хора. Следващата истинска революция идва през 20-те и началото на 30-те години на XX век с технологията за производство от течен латекс. Вместо изделието да се прави от дебели гумени листове, формите могат да бъдат потапяни в течен латекс. Полученият презерватив е значително по-тънък, еластичен и удобен, а производството става по-бързо и евтино. Около 1930 година започва ерата на латексовия презерватив. Това вече е прекият предшественик на продукта, който използваме днес. През двете световни войни предпазването от полово предавани инфекции се превръща и във военен проблем. Армиите осъзнават, че сифилисът и гонореята могат да извадят огромен брой войници от строя. Различните държави реагират по различен начин, но през Втората световна война презервативите вече широко се разпространяват сред войниците, особено като средство срещу венерически заболявания. След войната производството става все по-масово. Контролът на качеството се подобрява, появяват се различни размери, текстури и лубриканти, а презервативът постепенно се превръща от неудобна и донякъде скрита вещ в обикновен продукт. През 80-те години обаче историята му отново се променя драматично. Появата на ХИВ и СПИН връща на най- преден план причината за използването му - защита от болести.Той се превръща в един от основните инструменти за намаляване на риска от предаване на ХИВ и други инфекции по полов път. Така едно нещо, започнало като примитивна физическа преграда от лен и животински мембрани, преминава през каучука, индустриалното производство и латекса, за да се превърне в един от най-разпространените методи за контрацепция и защита от полово предавани инфекции в света. Но в цялата тази история остава една малка загадка. Откъде всъщност идва думата „кондом“? Една от най-популярните истории разказва за някакъв доктор Кондом, лекар в двора на английския крал Чарлз II, който уж предложил на краля животинска обвивка, за да ограничи броя на незаконните му деца. Историята е прекрасна, но има един проблем - историците не са открили убедителни доказателства, че този доктор Кондом изобщо е съществувал. Предлагани са и други обяснения. Думата е свързвана с латински думи за съд или обвивка, както и с италиански и други европейски думи. Нито една теория обаче не е доказана окончателно. Самата дума се среща в английски текстове още в началото на XVIII век. Предметът е познат, продаван и използван, но произходът на името му постепенно се губи. И така стигаме до един доста забавен исторически парадокс. Човечеството успява да замени животинското черво с гума, после гумата с тънък латекс, да превърне презерватива в продукт, произвеждан в огромни количества по целия свят, но все още не е успяло със сигурност да установи откъде идва думата, с която го наричаме. Използваме кондоми от векове, а произходът на самата дума „кондом“ и до днес остава загадка.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.От животинските черва до съвременния латекс-Историята на презерватива
Историята на презерватива е история на човешкия опит да се предотвратят нежелана бременност и заразяване с болести. От древните методи и ленените обвивки през животинските тъкани, гумата и латекса - едно просто нещо се променя в продължение на векове. А произходът на думата „кондом“ остава загадка и до днес.



