През август 1935 година на радиоизложението в Берлин бил показан апарат, който възпроизвеждал човешкия глас от дълга магнитна лента, движеща се между две ролки. Създаденият от AEG магнетофон Magnetophon K1 използвал лента, разработена от BASF, и предлагал възможности, които постепенно щели да променят звукозаписа. Тогава обаче машината била далеч от предмет, който човек можел да носи в джоба си, а между нея и бъдещата аудиокасетка стояло едно упорито препятствие - начинът, по който трябвало да се борави със самата лента. При грамофонната плоча например, звукът бил запазен в бразда по която се движела иглата и неможела да бъде презаписвана, докато магнитната лента позволявала записът да бъде изтрит и върху същото място да се направи нов. Тя можела също да бъде разрязвана и съединявана, така че отделни части от изпълнение или разговор да се подредят в желаната последователност. За радиото и звукозаписните студиа това означавало свобода, която с усъвършенстването на техниката ставала все по-ценна - грешките можели да се отстраняват, а записаното вече не било непременно окончателно. След Втората световна война технологията започнала да се разпространява по-широко извън Германия, като през 1948 година американската Ampex представила своя професионален магнетофон Model 200. През следващото десетилетие ролковите устройства навлизали и в домовете, но заедно с тях пристигало неудобството, познато на всеки, който се опитвал да постави лента за първи път. Едната ролка трябвало да се закрепи на мястото си, свободният край да се прекара покрай водачите и главите, а после да се захване за другата ролка, преди изобщо да започне слушането. За човек, който просто искал да запише говор например или да пусне музика, всичко това било излишно усложнение, затова през 50-те години производителите започнали да търсят начин да приберат лентата в корпус. През 1958 година RCA представила собствена касетъчна система, при която двете ролки вече били затворени в обща кутия. Подобни разработки показвали накъде върви техниката, но големите размери и несъвместимост оставяли пазара разделен между решения, нито едно от които още не се било превърнало в общоприет световен стандарт. В началото на 60-те години задачата стигнала до екипа на нидерландския инженер Лу Отенс във фабриката на Philips в Хаселт, Белгия, където вече имали опит с производството на магнетофони. През 1961 година започнала работата по малък апарат на батерии и касета към него, предназначени за лесна домашна употреба. Отенс поставил удобството в основата на проекта, защото бъдещият собственик трябвало да може да използва устройството, без предварително да се учи как да прокарва магнитна лента през механизма. За да даде на тази идея съвсем конкретна мярка, той поръчал дървено "блокче", което се побирало в джоба на сакото му и показвало колко голям трябва да бъде бъдещият касетофон. Този размер поставял ясна граница пред инженерите, които трябвало да съберат работещата машина в толкова малко пространство. От това изискване зависело и всичко останало - големината на касетката, разположението на частите и мощността, необходима за движението на лентата.
И продължението на всичко това- в пластмасов корпус на новата касета били прибрани две малки ролки, между които преминавала магнитна лента с ширина само 3,81 милиметра. Тя се движела по-бавно, отколкото при много от разпространените ролкови магнетофони, което позволявало достатъчно дълъг запис да се събере в малка кутия, но затруднявало постигането на добър звук. За бъдещия потребител най-съществената промяна се виждала веднага - лесно боравене ,слушане или запис било достатъчно просто да се постави касетката и да се задейства апаратът. През август 1963 година Philips представила Compact Cassette на Международното радиоизложение в Берлин заедно с касетофона EL 3300. На същото изложение, където близо три десетилетия по-рано бил показан Magnetophon, магнитният запис вече се появявал в размер, подходящ за всекидневно носене. Първото устройство било особено удобно за записване на реч, разговори и бележки, но качеството на ранните касетки все още ограничавало възможностите им като носител за музика. Появата на компактния формат обаче не означавала, че останалите производители автоматично ще го приемат, защото конкурентите също имали собствени разработки и намерения да наложат своите размери. Сред тях била и германската Grundig,Така пред Philips възникнал въпрос, който бил също толкова важен, колкото инженерната работа - при какви условия другите фирми ще получат право да използват новия формат. При преговорите със Sony ,плащането на лицензионни такси се превърнало в спорна точка, и японската компания дала да се разбере, че може да постъпи като Grundig. През 1965 година Philips отворила пътя към общ стандарт, като предоставила безплатно лицензиране на основните патенти при условие, че производителите спазват техническата съвместимост. Това означавало, че касетка от една марка можела да работи в апарат от друга, а всяка нова фирма, увеличавала избора за всички нейни потребители. Същата година започнало да се разширява и съдържанието, което малката кутия предлагала, защото през март 1965 година Philips пуснала предварително записаните музикални касети Musicassettes. Купувачът вече можел да избере готов музикален запис, вместо непременно сам да пълни празната лента. Грамофонната плоча запазвала предимство в качеството на звука, но касетката предлагала друго удобство - записът бил прибран в компактен защитен корпус, който се пренасял лесно. През втората половина на 60-те години касетофонният механизъм започнал да се съчетава с радиоприемниците и да намира място в автомобилите, като през 1967 година Philips предложила и комбиниран автомобилен радиокасетофон. Една и съща касетка можела да бъде слушана у дома, после да бъде взета на път и отново да се върне в домашното устройство. Съвместимостта, договорена между производителите, вече се превръщала в съвсем практическо предимство, защото музикалната колекция можела да бъде навсякъде със своя притежател. За да се утвърди трайно в музиката със качествено звучене обаче, форматът трябвало да преодолее слабостите, породени от малките му размери, и производителите насочили усилията си към самата лента. През 1968 година TDK представила SD, касетка с усъвършенстван магнитен материал, разработена специално за музикален запис. Това било част от постепенното подобряване на цялата система, при която по-качествените ленти, по-точните глави и по-стабилните механизми позволявали да се запазват повече подробности от изпълнението(по-високо качество) През същата 1968 година се появила и системата Dolby B за намаляване на шума, която първоначално била приложена в ролков апарат, а след това получила особено важно място в касетофоните. Тя намалявала характерното съскане, което се чувало най-ясно в спокойните части на записа и било сред най-досадните недостатъци на магнитната лента. През 70-те години стереозаписът, усъвършенстваните ленти с железен оксид и хромовите ленти направили касетката все по-убедителен музикален носител, а към края на десетилетието към тях се прибавили и металните ленти. Докато домашните касетъчни декове преследвали по-добро звучене, преносимите радиокасетофони се разпространявали благодарение на възможността музиката да бъде слушана почти навсякъде.Звукът идвал от вградените високоговорители и достигал до всички наоколо, но се пораждало и друго желание - човек да носи собствената си музика и да я слуша само той, без тежко устройство в ръката. Именно тази посока щяла да даде на касетката следващия голям тласък. През 1978 година Sony предлагала преносимия стереомагнетофон TC-D5, който един от съоснователите на компанията, Масару Ибука, използвал със слушалки по време на пътувания. Апаратът звучал добре, но тежал около 1,7 килограма и се оказвал неудобен за човек, който искал просто да слуша музика в самолета. Ибука поискал по-малко устройство, за което бил готов да се откаже от възможността за запис, а инженерите използвали компактния репортерски касетофон Pressman като основа за новата разработка. На 1 юли 1979 година в Япония започнали продажбите на Sony Walkman TPS-L2, малък стереоплейър, предназначен за слушане на касетки със леки слушалки. Липсата на възможност за запис предизвиквала съмнения дори вътре в компанията, защото дотогава именно възможността да се записва била едно от големите предимства на касетофона. Успехът на новото устройство обаче показал, че за много хора свободата да слушат избраната от тях музика в движение била достатъчна причина да го купят. Walkman превърнал персоналното слушане в масово явление, а през 80-те години малките касетъчни плейъри станали част от всекидневието на милиони хора. Музиката можела да придружава пътуването до работа, разходката или чакането на гарата, без за това да са необходими големи устройства. Касетката получила още едно предимство от вече установения стандарт - същият запис, направен на домашната уредба, можел веднага да бъде преместен в портативния плейър. През това десетилетие изборът на устройства и ленти нараснал, албумите излизали на плочи и касети, а празните касетки на TDK, BASF, Sony и Maxell се превърнали в добре позната стока в музикалните и техническите магазини. Сред най-разпространените били вариантите C60 и C90, чиито означения посочвали общата продължителност - съответно 60 и 90 минути. Двукасетъчните декове допълнително улеснявали презаписването, защото събирали възпроизвеждащия и записващия механизъм в един апарат. Домашният звукозапис съществувал и преди появата на аудиокасетката, но вече малкият формат го направил достъпен и удобен за много по-широк кръг хора. Всеки, който разполагал с подходящ касетофон и празна лента, можел да запише радиопредаване, да копира албум или да събере песни от различни изпълнители . Това тревожело звукозаписните компании заради неразрешеното копиране, докато за слушателите означавало по-голям избор, а за начинаещите музиканти отваряло лесен път към записването и разпространяването на собствените им изпълнения. През 1982 година, докато касетката продължавала да печели почитатели, в Япония на пазара се появил компактдискът, разработен съвместно от Philips и Sony, а през 1983 година той бил представен и в Европа. Новият носител предлагал цифров звук без характерното съскане на лентата и позволявал преминаване направо към избрана песен-без дългото превъртане. В тази промяна имало любопитно продължение на историята - Лу Отенс, който ръководил създаването на компактната касетка, участвал и в работата на Philips по технологията, която постепенно щяла да я измести. През останалата част от 80-те години обаче компактдискът не отнел веднага мястото ѝ, защото новите устройства били скъпи, а обикновеният домашен CD плейър не можел да записва. Касетката оставала удобният избор за собствена подборка от песни и за слушане в движение, а вече купените устройства и колекции от записи продължавали да служат на своите притежатели. Двата формата дори се допълвали, музика от компактдиск в къщи ,а касетка за автомобила или портативния плейър. През 90-те години цените на CD устройствата падали, изборът на албуми нараствал и компактдискът постепенно заемал все по-голямо място в домовете и автомобилите. Отстъплението на касетката обаче протичало с различна скорост в отделните страни, защото зависело от доходите, цените на техниката и навиците на слушателите. Там, където евтината лента и възможността за презапис оставали важни, тя продължавала да бъде всекидневен носител дълго след появата на цифровия си конкурент. В края на 90-те и през първите години на XXI век компютрите, MP3 файловете и цифровите музикални плейъри променили самата представа за музикална колекция, която вече можела да съществува без рафт . С увеличаването на паметта хиляди песни се събирали в устройство, по-малко от една касетка, а изборът между тях ставал за секунди. Предимствата, които някога помогнали на компактната лента да завладее света, вече били предложени в друга форма, с още по-малък размер и много по-бърз достъп до записаното. По данни на Philips за няколко десетилетия по света били продадени над 100 милиарда аудиокасети, което показва колко далеч стигнало едно решение, започнало с желанието да се опрости боравенето с магнитната лента. Успехът се изграждал постепенно - чрез общия технически стандарт, усъвършенстването на звука, ншската цена на празните касетки и устройствата, които направили музиката удобна за носене.
Източници:
1. Philips Museum и корпоративните архиви на Philips. 2. Sony - официална история на компанията и Walkman. 3. BASF - исторически архив за развитието на магнитната лента. 4. TDK - официална история на аудиокасетките и магнитните технологии. 5. Computer History Museum - история на магнитния звукозапис. 6. Museum of Broadcast Communications - история на системата Dolby. 7. Library of Congress - архивни материали за касетъчната система на RCA.
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.


