Този метален фенер е част от оборудването, използвано някога от железничарите за подаване на светлинни сигнали. Характерните плъзгачи управляват цветни филтри пред крушката, така че един фенер може да свети в различни цветове и да се използва за сигнализация.Червената светлина се използвала за сигнал за спиране, зелената - за разрешаване на движение, а жълтата - за предупреждение и повишено внимание. Точното значение зависело от конкретната ситуация и начина, по който железничарят подавал сигнала.Подобна конструкция не е българско изобретение. Тя следва типа на германските сигнални фенери Daimon и Pertrix, които се произвеждат още през 30-те години на XX век и получават широко приложение през следващите десетилетия. Серията Pertrix 600 например се произвежда от 1936 г., а различни нейни варианти продължават да се използват и след Втората световна война. Подобни германски фенери са познати и в българските железници още преди войната.Националният литературен музей съхранява железничарско фенерче Daimon, принадлежало на Никола Вапцаров, заедно с неговата легитимация от 1939 г. като огняр в Софийското депо на БДЖ. Това показва, че този тип сигнални фенери присъства в българските железници поне от края на 30-те години. По-късно металните фенери с плъзгащи се цветни филтри остават част от железничарското оборудване в продължение на десетилетия. За конкретния български модел обаче няма достатъчно надеждни данни, които да посочат със сигурност завода производител и точните години на производство.Принципът му е прост и надежден. Вместо железничарят да носи няколко отделни фенера, чрез плъзгачите пред една и съща крушка се поставя необходимият цветен филтър. Така светлината се превръща в сигнал, който може да бъде разпознат от разстояние.Захранването идва от добре познатата плоска батерия 4,5 V тип 3R12 с две метални пластини отгоре. Тези батерии се произвеждат и в България. Производството на батерии е преместено в Никопол през 60-те години, като различни източници посочват началото на предприятието между 1961 и 1965 г. Завод „Батерия“ в Никопол се превръща в единствения български производител на непрезареждаеми цинкови батерии и произвежда и добре познатия формат 3R12. Именно такива батерии с надпис „Батерия Никопол“ и „3R12 4.5 V“ могат да бъдат открити запазени и днес.Важно е обаче да се направи разграничение – в Никопол със сигурност са произвеждани батериите, но няма надеждни данни, че там е произвеждан и самият железничарски фенер.Днес тези здрави метални фенери са интересни най-вече за колекционери на железопътна и военна история, но някога са били обикновен работен инструмент – малка част от ежедневието на поколения български железничари.
Ръчният БДЖ "Светофар"
Спомен от дядо ми ,който беже железничар в БДЖ.....

