Няколко малки кокалчета от агне или овца. Наричаха ги ашици. Едното кокалче се нарича ашик и представлява малка ставна кост от задния крак на овца, агне или коза. След като бъде почистена и изсушена, тази на пръв поглед обикновена кост се превръщала в играчка. В много български семейства ашиците се събирали след Великден или Гергьовден, когато традиционно се приготвяло агне. За възрастните това била част от трапезата, но за децата вътре се криела бъдеща игра. Кокалчетата се отделяли, почиствали се и се пазели. Колкото повече имаш, толкова по-добре. Самият ашик има особена форма и когато бъде хвърлен, може да падне на различните си страни. В различните краища на България страните на кокълчето и правилата имали различни имена и значения. Срещат се названия като Дупка, Корем, Овца и Гладка. Нямало и един-единствен начин за игра. При един от разпространените варианти ашиците се разпръсквали на земята. Играчът подхвърлял едно кокалче във въздуха и преди то да падне трябвало да вземе друго от земята, а след това да хване и хвърленото. При други варианти кокалчетата се хвърляли нагоре и се улавяли върху обратната страна на ръката. Имало различни правила, точки и начини да победиш, а почти всеки край на България пазел свой вариант. Но ашиците са много по-стари от детските спомени на нашите родители и баби и дядовци. Подобни игри със ставни кости, познати като астрагали, са съществували още в древността. С такива кокалчета са играли деца и възрастни преди хиляди години. Използвали ги не само за забавление, но на различни места и епохи и за хвърляне на жребий, гадаене и други обичаи. Точно това прави ашиците толкова интересни. Едно малко кокалче, което днес вероятно бихме изхвърлили, е било играчка за поколения деца и носи история, много по-дълга от тази на почти всяка съвременна играчка. В България ашиците постепенно изчезват от детските дворове през втората половина на XX век, когато купените играчки, телевизията и по-късно електронните забавления променят начина, по който децата прекарват свободното си време. Но за много хора едно такова малко кокалче все още е достатъчно, за да върне цял спомен от детството. Няколко ашика, малко свободно място и приятели наоколо. Понякога за една хубава игра наистина не е трябвало нищо повече.

Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.