Не знаем кога точно се е родил този мит, защото Нарцис не е историческа личност. Историята му е част от древногръцката митологична традиция, а една от ранните запазени писмени версии се появява около I век пр.Хр. По-късно римският поет Овидий превръща историята на Нарцис и Ехо в една от най-запомнящите се легенди в своите "Метаморфози". Според преданието Нарцис бил син на речния бог Кефис и нимфата Лириопа. Историята му била свързвана с областта Беотия в Централна Гърция. Още при раждането му предсказателя Тирезий направил странно предсказание - момчето щяло да живее дълго, стига да не се вглъби в себе си. Нарцис израснал толкова красив, че привличал погледите и любовта на всички около себе си. Но красотата му била съчетана и с безгранична гордост. Той не отвръщал на чувствата на никого и безмилостно отблъсквал онези, които се влюбвали в него. Сред тях била нимфата Ехо.Според легендата-богинята Хера наказва Ехо заради това, че нимфата съзнателно я разсейва с дълги приказки, за да прикрива любовните авантюри на Зевс с други нимфи. Когато научава истината, Хера я проклина да не може да говори първа, а само да повтаря последните чути думи .Тя можела единствено да повтаря последните думи, които някой друг е произнесъл. Когато видяла Нарцис в гората, Ехо се влюбила в него, но не можела да му каже какво чувства. Накрая тя отишла и опитала да го прегърне,но Нарцис я отблъснал. Унижена и съсипана, Ехо се скрила сред планините завинаги.Така древните гърци обяснявали ехото, което се връща към човека сред планините и скалите. Но Нарцис не отблъснал само нея. След поредната несподелена любов един от презрените му обожатели пожелал Нарцис също да разбере какво означава да обичаш някого, когото никога не ще притежаваш. Молитвата достигнала до Немезида - богинята на възмездието. Един ден, изморен от лов, Нарцис стигнал до извор с толкова чиста и спокойна вода, че повърхността му приличала на огледало. Навел се да пие и тогава видял. От водата го гледало лице с невероятна красота. Нарцис не разбрал, че вижда собственото си отражение. Влюбил се в образа пред себе си. Всеки път, когато протягал ръка към него, водата се раздвижвала и лицето изчезвало. Когато се навеждал, образът сякаш се приближавал. Когато се отдръпвал, той също се отдалечавал. Нарцис не можел да го докосне, но вече не можел и да си тръгне. Останал край извора, пленен от собственото си отражение, докато постепенно силите му го напуснали. В разказа на Овидий след смъртта му нимфите дошли да погребат тялото му, но него вече го нямало. На мястото му открили цвете с бели листенца и златисто в средата.Това бил нарцисът. Докато по-популярната версия на Овидий в неговите „Метаморфози“ представя Нарцис като жертва на гордостта си, която се влюбва в непознат образ, вариантът на друг писател и пътешественик-Павзаний, разкрива една трагична история за скръб и загуба. В този контекст поведението на Нарцис не е проява на самовлюбвеност, а опит да намери утеха и да запази спомена за своята починала сестра близначка.Тази алтернативна версия променя изцяло и значението на понятието „нарцисизъм“ – превръща го от егоизъм ,в символ на дълбока привързаност и меланхолия. Така една древна легенда успява да преживее повече от две хилядолетия. Името Нарцис остава не само в името на цветето. Много векове по-късно от него ще произлезе и думата "нарцисизъм". А предупреждението, скрито в древния мит, остава разбираемо и днес - понякога най-опасната любов е тази към самия себе си!
Може да последвате „Сенките на времето“ и в YouTube.Понякога най-опасната любов е тази към самия себе си...
Преди повече от две хиляди години в Древна Гърция се разказвала легенда за младеж с необикновена красота. Името му било Нарцис.
